Миналия месец разгледахме първите три белега на библейската църква – помазано учение, загриженост за изгубените и културна значимост. В този брой завършваме, като разглеждаме останалите седем белега.
4. Автентичност
Трябва да се посветим на църква, която е автентична. Исус Христос каза на Своите последователи: „Душата Ми е преизпълнена със скръб до смърт“ (Матей 26:38). Трябва да се удивляваме на уязвимостта на Исус. Едно е да преглътнем гордостта си и да кажем на някого, че нещата в живота ни не са толкова добри, но тук безгрешният Син Божий казва на най-близките Си спътници, че е наскърбен „до смърт“.
Нашият Спасител постави стандарта за автентичност. Когато сме събрани заедно, не трябва да има никаква преструвка или лицемерие. Трябва да бъдем истински и честни. Как можем да се грижим един за друг, когато се преструваме, че сме нещо, което не сме, или че целият ни живот е подреден?
Павел пише: „Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки истина на ближния си; защото сме части един на друг“ (Ефесяни 4:25). В света има толкова много преструвки; дори боядисват местата на трибуните, така че по телевизията да изглежда, че хората седят на тях. На кого можем да се доверим? Хората, търсещи автентичност, трябва да могат да я намерят в Църквата.
5. Ориентирана към служение
Трябва да се посветим на църква, която функционира като общност от служители, използващи своите духовни дарби. Когато станем християни, ние ставаме част от световната Църква (Деяния 2:47), съставена от всеки християнин от Петдесетница насам. Това е нашето позиционно членство. Но Деяния и Посланията ни казват как да бъдем активен член на местна църква. Това е нашето участващо членство. В Библията няма нищо за това да бъдем само позиционен член.
Библейските стихове за духовните дарби ни казват, че всеки християнин има служение, призвание да прави нещо в Църквата (Римляни 12; 1 Коринтяни 12; Ефесяни 4). Исус каза: „Който иска да бъде велик между вас, ще ви бъде слуга“ (Марк 10:43). Той демонстрира това, когато изми краката на учениците: „И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви измих краката, то и вие сте длъжни да си миете краката един на друг. Защото Аз ви дадох пример“ (Йоан 13:14-15). В свят, ориентиран към постижения – където успехът означава признание, власт и привилегии – Исус предефинира величието. То е служение!
Когато всички ние в местна църква използваме духовните си дарби, имаме нагласа на служители и „живеем заедно в единство“ (Псалм 133:1), тогава една разнородна група става мощна единица за Бога, за Неговото царство и за Неговата слава.
6. Любящи взаимоотношения
Трябва да се посветим на църква, където любящите взаимоотношения проникват във всеки аспект на живота. Исус каза: „Нова заповед ви давам: да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:34-35). Павел каза, че служенето е безполезно, ако не служим с любов (1 Коринтяни 13:1-3).
Съобщава се, че водещата причина за развод не е сексът, а скуката. А до 35-годишна възраст над 80% казват, че мразят работата си. Животът за много хора е не само греховен, но и мъртъв. Но посланието за християните е: „Когато бяхте мъртви... Бог ви съживи“ (Колосяни 2:13). И „Духът на Този, Който възкреси Исус от мъртвите... ще даде живот и на вашите смъртни тела“ (Римляни 8:11). Ние сме съживени, за да обичаме – да чувстваме страданието и радостта на тези около нас. Когато обичаме така, ние сме живи.
Добрата новина е, че нашият Спасител не само прощава греховете ни, но ни представя пред Отца „без недостатък и без обвинение“ (Колосяни 1:22). Когато Той прави това, Той се отървава от боклука в живота ни, за да можем наистина да се грижим за другите. Когато Бог е в живота ни, Той ни дава възможност да докосваме другите. Бог дойде, за да създаде царство от хора, оборудвани да обичат. И любовта, с която Той ни оборудва, ще промени животи. Местна църква, която знае как да обича, ще има огромно влияние върху света около себе си.
7. Малки групи
Трябва също така да се посветим на църква, която осъзнава, че промяната в живота се случва в малки групи. На Петдесетница „онези, които приеха посланието, бяха кръстени и около 3000 бяха прибавени към броя им през този ден“ (Деяния 2:41). Можете ли да си представите вълнението, емоцията и радостта! Те бяха спасени, но сега се нуждаеха от ученичество. И така, направиха ли го в една голяма група? Не! „Те постоянстваха в учението на апостолите и в общението, в преломяването на хляба и в молитвите... в храмовите дворове... и в домовете си“ (Деяния 2:42,46). Малките групи бяха неразделна част от живота в ранната църква.
Тези в малка група не само се държат взаимно отговорни, но и се грижат, помагат, подкрепят и насърчават един друг. Когато някои основатели на църкви бяха попитани какво биха направили по различен начин, всички те казаха, че „биха започнали малки групи по-рано“. Промяната в живота и духовният растеж се случват най-добре в малки групи от хора, които се грижат и си помагат един на друг. Това е ученичество.
8. Стремеж към съвършенство
Трябва да се посветим на църква, която почита Бога и вдъхновява хората, като се стреми към съвършенство. Павел пише: „И каквото и да правите, на слово или на дело, всичко правете в името на Господа“ (Колосяни 3:17). И Бог предупреди: „Аз не съм доволен от вас... вие принасяте ранени, куци или болни животни... като жертви“ (Малахия 1:10,14). Бог иска най-доброто от нас.
Когато някой попита една майка в Индия защо жертва детето си да бъде удавено в река Ганг, тя отговори: „Моят бог заслужава най-доброто от мен.“ Нашият Бог заслужава най-доброто от нас, защото това Го почита. Никой не обича да бъде част от нещо, което се проваля, е посредствено или смущаващо. Но хората обичат да бъдат част от това, което се стреми към съвършенство, защото стремежът към съвършенство е вдъхновяващ. Стремете се към съвършенство, а не към перфекционизъм. Дайте на Бога най-доброто от себе си.
9. Признаване на лидерството
Трябва също така да се посветим на църква, която признава и използва тези с лидерски дарби: „Ако дарбата на човека е... ръководство, нека управлява прилежно“ (Римляни 12:6,8). Божият народ трябва да бъде воден от тези, надарени с лидерство; и обучаван от надарени учители; и насърчаван в молитва от тези с дарбата на застъпничество; и обгрижван в малки групи от тези с дарбите на милост и насърчение; и вдъхновяван да достига до другите от тези с дарбата на евангелизъм. Библията нарича местната църква тяло, и ако всяка част от тялото е активна в това, което прави най-добре, тялото ще бъде здраво.
10. Посветеност на Христос
И накрая, трябва да се посветим на църква, където пълната преданост към Христос и Неговата кауза е желанието на всеки член. Соломон се роди със сребърна лъжичка в устата си. Баща му беше цар Давид, а майка му беше красивата Витсавее. Той пое царството, когато то беше най-мощно и най-мирно. Освен това Бог му даде голяма мъдрост и богатство. Той дължеше всичко на Бога. И все пак Соломон умря като нещастен старец, далеч от това да живее за и да служи на Бога, Който му даде толкова много. Той в крайна сметка се покланяше на фалшиви богове и в крайна сметка цялото му царство беше разкъсано.
Какво се обърка? Каква беше причината за срива на Соломон? Библията казва, че „жените му обърнаха сърцето му към други богове, и сърцето му не беше напълно предано на Господа, неговия Бог, както сърцето на баща му Давид“ (3 Царе 11:4). Какво означава „не напълно предано“? Означава ли само 50%, 75% или 95%? Четейки за живота на Соломон, откриваме, че вероятно е било по-скоро 95% предано на Бога. Но това все още е с 5% по-малко.
Желанието във всяка църква трябва да бъде всички членове да бъдат напълно предани на Христос, посвещавайки се изцяло на Него. И това не е еднократно посвещение, а ежедневно предаване във всяка област на живота.
Уловете визията
Ако можем да си представим църква с тези десет белега, тогава ще можем по-добре да изпълним Великото поръчение, което Бог ни е дал: да достигнем до нецърковните с Неговата безусловна любов и прошка и да ги превърнем в ученици (Матей 28:19-20). Нека Бог ви вдъхнови с визия за такава църква.
Всички ние трябва да се посветим на Божия план за нас, да Го обичаме с цялото си сърце, душа, ум и дух – да оставим Неговата любов, състрадание и грижа да текат от нас към изгубени и търсещи хора. Трябва да се посветим на чистотата. Трябва да се посветим на дългосрочното – дори когато има препятствия, опозиция и отхвърляне – но да знаем, че това ще бъде балансирано от времена, когато Бог ни благославя толкова много, че ще бъдем обзети от емоции.
Няма да бъдем перфектни. Ще има колебания. Истината за Божията любов трябва да се преподава на фона на Неговата справедливост и святост. Ще има грешки. Ще има хора, които ще отхвърлят нашата помощ и ще ни оставят разочаровани и наранени. Както при всичко, докоснато от човешки ръце, ще има и недостатъци. Но ще видим и значително движение на Бога.
Няма нищо като местната църква, когато тя работи добре. (Вижте Римляни 12:9-18 по-долу.) Когато църквите са напълно ангажирани с изпълнението на своя изкупителен потенциал, изгубените се намират, обърканите намират истината и животите се променят за вечността. Кое друго начинание е достойно за нашите усилия?
Следващия месец очаквайте нова поредица, озаглавена „Какво се случва, ако отхвърлим Създателя?“
