Не преследване намират мнозина сред Божия народ сега, а хлъзгав ден, в който е трудно да се задържат краката. Горещият порив на преследване не е толкова лош, колкото ясната слана, която след дъжд прави земята хлъзгава като стъкло; и това е характерът на деня, в който живеем. Малките примки на Сатана са от всяка страна; краката се подхлъзват и плъзгат и вие се обезсърчавате – но защо? Бог казва: „Не е ли вечният живот ваш? Не съм ли Аз обещал, че е така? Ако вие се провалите, Христос няма да се провали. Ако се подхлъзнете, станете отново и продължете, вие имате вечен живот в Него.“ Какво! Сърцето ви ли е унило, когато Христос на небето е ваш? Не само че Христос на небето е наш – този Христос, самата радост на Отца е наша – но в Христос е нашият отговор на всичко.
Вечният живот, обещан ми в Твоя Син, Боже мой! Това е, което имам; и този вечен живот изцяло променя смъртта и гроба за мен. Животът на тялото е тленен, всеки ден клонящ към тление. Каква благодат е от страна на Христос да отдели душата от него. Но аз имам живот, който е изцяло нов, живот, роден от нетленно семе, което нищо няма сила да поквари. Той не е само като чиста вода, извираща от скала, но вода с такава чистота и блясък, че не можете нито да я оцветите, нито да я покварите.
Но нека се запитаме: „Този вечен живот бележи ли живота, който водим?“ Днес, например, преминавали ли сме с него през всяко задължение? Един светец няма работа да прави нищо, освен ако не може да разпознае Христос в него. Ако днес сте живели живот в тялото, отдавайки се на неговите похоти, желаейки това и онова, вие не сте ходили като човек, който притежава вечния живот.
