Каква е позицията на вярващия по отношение на света такъв, какъвто съществува днес? И какво трябва да бъде отношението му към него? Отговорът на втория въпрос трябва да зависи от отговора на първия. Нашето отношение в настоящите обстоятелства трябва да се ръководи от нашата позиция. Безсмислено е да се опитваме да уреждаме нещата, ако не сме в състояние да го направим. Така че, когато разглеждаме какво трябва да бъде нашето отношение по отношение на забележителните и особени обстоятелства, през които преминаваме, трябва да попитаме: Каква е моята позиция по отношение на тях? Нека отбележа, че тази група глави (Йоан 14-17) има една основна мисъл, а именно, че вярващият е абсолютно идентифициран с Христос пред Бог Отец. Ние сме идентифицирани с Него в нова връзка, нова радост и нова позиция, която Той заема като възкръснал от мъртвите.
Идентификация с Христос в порицание
Но в глава 16 получаваме друга страна на историята. Господ казва на Своите ученици какво отношение да очакват от света. Той казва, така да се каже: „Вие не само сте идентифицирани с Мен в Моята позиция пред Отца, във всички благоволения и благословения, които се свързват с тази позиция, но сте идентифицирани с Мен в Моята позиция на порицание и отхвърляне пред света. Ако имате всички предимства, свързани с Моето място пред Отца, не трябва да се изненадвате, че имате Моите задължения във връзка със света.“ Той им намекна, че трябва да се примирят да споделят Неговия път на отхвърляне дори до смърт. Звучи ли това странно за ушите ни?
Ние сме толкова свикнали с тих и мирен живот в тази земя, където християнството е силно променило стандартите на поведение, и от поколения насам сме имали такова време на лекота, че сме склонни да забравяме каква е истината относно позицията, която заемаме – позиция на най-голямо възможно благословение пред Бога, но позиция на преследване и порицание, ако сме верни на нашия Учител, в този свят.
Нашата позиция, разкрита в Йоан 17
Сега в Йоан 17 имаме целия случай, представен съвършено. Самият Господ излага по възможно най-ясен начин каква е нашата позиция. Погледнете първо стих 6. Трябва да помним, че ние сме сред онези, дадени на Христос от Бог Отец от света. Без съмнение тези думи са имали специално отношение към апостолите, но стих 20 показва, че те имат предвид всеки вярващ. Господ се моли за всички Свои през цялата история на църквата, до и включително нас самите. Много трогателна мисъл е, че когато Господ Исус спрял извън стените на Йерусалим, преди да прекоси потока, който води към градината, с Неговите изумени ученици около Него в тихата нощ, Той произнесъл тази молитва. Неговото око обхванало вековете и Той прегърнал всички нас в това, за което се молил в онзи незабравим случай. Ние също сме били дадени на Христос от Бог Отец от този свят. Той ни е познавал от миналата вечност, защото, както четем другаде, ние сме били избрани в Христос преди основаването на света. Неговите мисли за нас предхождат установяването на тази материална земя, по която стъпваме. Тогава не трябва да се изненадваме, че нашата крайна съдба лежи извън нея.
Когато Господ беше тук, Неговите бяха под Неговото постоянно ръководство и грижа, но сега настъпи моментът, когато Той трябваше да ги напусне. Той е духом тук вече отвъд кръста. Той казва на Отца: „Сега Аз не съм вече в света, но тези са в света, и Аз идвам при Теб.“ Той напусна света, както знаем, чрез смърт, възкресение и възнесение. Той го напусна, защото светът Го отхвърли. Нека никога не забравяме това.
Има хора, които казват: „Ако има Бог на небето, защо Той спокойно гледа на зверствата, които се извършват?“ Много отговори могат да бъдат дадени на тези въпроси, но един много достатъчен отговор е: Защото Христос е бил отхвърлен.
Единственият, Който може да оправи нещата, е бил тук и е бил отхвърлен, и докато Той не дойде отново, не трябва да се изненадвате от нищо, което може да се случи. Нищо не може да бъде наред, докато Единственият, Който може да оправи нещата, не ги поеме в ръцете си. Но когато Той го направи, това означава съд, и затова Бог чака. Бог никога не е пристрастен. В нашите грешки и разочарования бихме искали Бог да се намеси от наше име; но защо да го прави? Когато Бог се намеси, Той ще го направи по всеобхватен начин, и това означава Деня на Страшния съд. Когато дойде времето за изправяне на грешките, всички грешки ще бъдат изправени. Ако Бог ще се намесва в съд, можем само да кажем: „Не влизай в съд със Своя слуга; защото пред Твоите очи никой жив човек няма да бъде оправдан“ (Псалм 143:2). Това би означавало край за всички нас, освен ако не е налице Божията благодат, така че междувременно Той мълчи. Но часът на Неговата милост бързо наближава своя край, и тогава Той ще се намеси, за да оправи нещата.
Не от света, но изпратени в света
Ето няколко скромни хора, които Го обичат, и Той ги обича. Те ще бъдат оставени без Него в света, а следващото нещо е това, което получаваме в стих 14: „Аз им дадох Твоето слово; и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от света.“ Ние сме оставени в света с ясното разбиране, че не сме от него.
Ние не сме част от световната система, която ни заобикаля, и поради тази причина светът мрази християнина. Забележете, че Господ тук прави Себе Си стандарт. Ние сме идентифицирани с Него в това. Сега забележете още нещо в стих 18: „Както Ти изпрати Мен в света, така и Аз изпратих тях в света.“ Ние сме извадени от голямата световна система. Говорим за човек като „човек от света“. С това не възнамеряваме да подчертаем факта, че той живее на тази планета, за разлика от обитаването на Луната или Марс. Имаме предвид, че той е абсолютно и във всеки смисъл човек от световната система, която е навсякъде около нас, така че той носи нейния отпечатък и белег. Християнинът е изваден от света в този смисъл. Забележете тук отново, че Той, самият Христос, е стандартът. Ако става въпрос за нашето отделяне от света, то е както самият Христос е отделен от него; ако става въпрос за изпращане в света, както в стих 18, това също се измерва със същия стандарт.
Господ ни изважда, прекъсва връзките ни с този свят и след това ни изпраща обратно, за да бъдем тук за Него.
Нашата мисия: Представяне на Отсъстващия Цар
Самият Той дойде в него с една велика мисъл пред Себе Си. Върховната цел, която доминираше живота на Господ Исус, беше Божията слава. Нашата полза, колкото и голяма да беше, не беше основната мисъл пред Него. Той дойде в този свят, който по подбуда на Сатана беше отхвърлил божествената вярност, винаги съвършено разкривайки Го и в крайна сметка осъществявайки изкупление за грешниците. Четейки Евангелията, виждаме как отново и отново Му беше представяно изкушението да се отклони от основната линия на Божията цел и да влезе в страничен коловоз, но Той никога не го направи. Имам предвид такива случаи, когато един човек дойде при Него и каза, по същество: „Имам брат, който не е честен; кажи му да раздели наследството с мен.“ Отговорът на Господ беше: „Кой Ме постави съдия или разделител над вас?“
Неговата работа не беше да се занимава със социални въпроси и да премахва онези неравенства, които са толкова изразени. Социалистите всъщност искат да претендират за Исус като един от тях, дори с такова писание, което ги гледа в лицето. Тук е представен голям социален проблем пред Господа, и Той отказва да го докосне. Това би означавало да напусне основния път на това, за което беше тук. Имаше и национален или политически въпрос, повдигнат относно плащането на данък на Цезар, но фарисеите не получиха отговора, който очакваха, защото Господ използва случая само за да изтъкне това, което беше върховният въпрос; Божието право. Сега ние, християните, сме оставени тук по тези линии. Господ ни е изпратил в света, за да можем да Го представяме правилно и да насърчаваме Неговите интереси. Спомнете си какво каза апостолът във 2 Коринтяни 5: „И така, ние сме посланици за Христос.“
Посланикът е джентълмен с много значителни познания и умения, на когото правителството е поверило важната задача да представлява краля и страната в чужда земя. Той не принадлежи на тази земя. Британският посланик в Париж не е французин. Неговата работа не е да следи дали улиците на Париж са перфектно почистени. Той не се занимава с най-новите социални подобрения на тази земя. Може да бъде поканен да направи някои неща тук и там, но ако е така, той ги прави като външен човек. Той е там в Париж просто за да представлява своята страна. Неговата мисъл е какво най-добре ще насърчи интересите на краля и страната, които той представлява.
Сега апостолите, по много специален начин, бяха посланици за Христос. Може да не сме такива, в същия смисъл, но ние сме прикрепени към посолството. В Париж има посланик, но той има помощници. Той има значителен брой асистенти и чиновници. Честта на страната е свързана с поведението на всички, дори и на най-скромните. Всеки в посолството ще действа така, че да поддържа авторитета и да насърчава интересите на страната, която представлява.
Нека никога не забравяме, че нашето място в този свят е да бъдем прикрепени към посолството на отсъстващия Цар. Ние принадлежим на Неговата страна. Имаме Неговия мир, Неговия Дух, Неговите радости. Ние сме тук, за да Го представляваме. Ако приемем това присърце, то ще ни отговори на сто различни въпроса относно това какво трябва да бъде отношението на християнина. Мисля, че ако бях прикрепен към посолството в Париж, като британец щях да се радвам много, ако имах възможност да помагам на отделни французи. (Използвам това като илюстрация). Щях да се радвам да служа до всякаква степен, в рамките на моите възможности, на хората, които ме заобикалят. Бих искал да се отнасям към всички с доброта и внимание, но винаги щях да имам предвид, че не съм там само за да правя това. Това е случайно. Аз съм там, за да представлявам моя Цар, и всичко трябва да се преценява според този факт.
Нашата голяма работа тук долу е да служим и да представляваме правилно нашия Господ. Нека търсим благодат да го правим. Ние не сме част от световната система; всъщност нашите интереси са извън нея. Като християни имаме големи интереси, великолепни интереси, макар и все още невидими за смъртните очи, и с тези интереси сме идентифицирани.
Ако ясно и постоянно държим пред себе си факта, че нашето гражданство – нашите житейски връзки – са на небето, откъдето очакваме идването на Спасителя, ние все повече ще осъзнаваме нашето отделяне от света и ще се радваме да служим на нашия отсъстващ Господ.
