Законът, написан в сърцето
Псалм 119 е като цяло законът, написан в сърцето. Това му дава важно място в поредицата от псалми. Той е ясно свързан и със скърбите на Израел в последните дни и предишното им отстъпление от Бога. Различните разделения на псалма показват, мисля, всяко една различна фаза на сърдечните упражнения, свързани с написания в него закон, въпреки че общият принцип, разбира се, преминава през него. Много накратко ще отбележа основното значение на всяко едно.
Блаженството от ходенето с Бога
Първата част ни представя естествено великия общ принцип. Това е третото общо „Блажен е човекът“ — завръщането на душата в изпитание и скръб към великата истина от Псалм 1, където ефектът се вижда под непосредственото управление на Бога. Псалм 32 дава блаженството на прошката; този, на ходенето с Бога при завръщането на скитника въпреки всички трудности и презрение. Наистина имаме още едно специално благословение в края на първата книга, където Христос е толкова пълно въведен. В последния псалм на тази книга е обявен за блажен онзи, който разбира Неговата позиция, било то в Самия Него или в тези, които вървят по Неговите стъпки; защото първият псалм предполагаше блаженство под Божието управление, изпълнявайки цялата Негова воля към праведните, а обратното изглеждаше вярно. Всъщност, както знаем, за човешкото око това напълно се провали (въвеждайки небесна и божествена праведност и изкупление). Оттук истинското блаженство беше показано в разпознаването, в разбирането на позицията, в която беше този истински Блажен като отхвърлен от хората — този истински беден човек — заемайки практически мястото, което Той описва като блажено, както видяхме в проповедта на планината, докато великата истина за закона в сърцето е изложена. И все пак обстоятелствата също излизат наяве в тази първа част „не ме изоставяй напълно.“
Очистване чрез словото
Второ, словото се свързва с Бога. Не само е блажен онзи, който го пази, но то е и очистващо: желанието на сърцето е положително фиксирано върху него (виж връзката между Йехова и Неговото слово, ст. 10, 11).
Божествена милост в изпитание, свързана със закона в сърцето
В третата част намираме много ясно упованието на божествената милост в изпитание, свързано със закона в сърцето. Благочестивият израилтянин гледа към щедрото отношение на Йехова, но с оглед на искрено послушание (ст. 17). Стих 19 показва неговото състояние; стих 21, както видяхме в цялата тази книга, намесата на Йехова, вече известна в избавлението, макар и не в пълно благословение; стихове 22, 23, презрението, което претърпява бедният остатък. Законът на Йехова е бил негово удоволствие и утеха под него.
Вътрешно изпитание; божествено облекчение според словото
В четвъртата част изпитанието е по-вътрешно. Душата му се прилепва към праха, но той търси божествено облекчение според словото. Желанието му гледа към ефекта на тази жива вода от Бога. Той е бил открит пред Бога — е заявил собствените си пътища: така е винаги. Той желае всякакъв път на зло да бъде отстранен от Бога от него. Той се е държал здраво за словото — очаква Бог да не го посрами. Но той търси разширяване на сърцето, за да може свободно да тича по Божиите пътища. Такъв е сигурният ефект, когато е под Божията дисциплина. Душа, която е намерила наслада в Неговата воля и святост, все още търси да тича в свобода. Въпреки че е в сърцето, словото, споменато тук, е по-скоро външно изразена воля, като Захария и Елисавета, красиво морално изражение на остатъка. При християнина то ще бъде по-абсолютно и вътрешно, повече святост, отколкото свидетелства (въпреки че може да започне с тях), било то в първото му божествено призвание или под дисциплина. За него е да ходи в светлината, както Бог е в светлината — не „наредбите и заповедите на Йехова.“ И все пак по принцип е по същество същото. Да се приложи този псалм директно означава да се понижи божественият стандарт на мисъл за светеца сега. Но естеството на моралното упражнение може да бъде използвано най-поучително; точно както подчинението и доверието в изпитание винаги са правилни, въпреки че формите му при евреина са изцяло под тези на християнина (сравни с това Филипяни, където имаме християнски опит).
Божествено ръководство, учение, смелост и утеха — всичко от словото
Петата част търси божествено ръководство и учение в пътищата и закона на Бога; шестата, за явни милости по този път, за да има смелост пред противниците и да се държи здраво за Божия закон. В седмата, след като е бил оживен от словото, той разчита на него, защото Бог го е накарал да му се довери като на Свое; така че сега той се уповава на всичките му уверения. В беди, когато нямаше външно ободрение от природата, то поддържаше сърцето му. Това го води до осмата. Йехова беше така негов дял. Той Го беше търсил, съдил себе си, обърнал краката си към свидетелствата на Йехова. Той разчиташе на Него и щеше да Му благодари в тайните нощни бдения, когато сърцето му беше оставено на себе си. Той беше спътник на тези, които се бояха от Йехова. Това озарява мислите му и той вижда Неговата сила в милост наоколо. Това е красива картина на работата на сърцето.
Търсена Божия воля
Деветата част извежда обстоятелствата на псалма. В утехата на последната част той може да погледне с Божието око и ум на тези обстоятелства. Те са много пред нашия поглед (т.е. чувствата за тях) в тази част на псалма. Йехова вече се е отнесъл добре с него според Своето слово и той търси божествено учение, за да разбере добре Божия ум. Той е бил под дисциплина: но преди това е бил заблуден, но сега е влязъл в духа и пътя на послушанието. Той вижда гордите да лъжат срещу него и сърцето им дебело като мас (без връзка в състояние или послушание с Йехова); и вижда колко добре е било да бъде огорчен, за да научи наредбите на Йехова. Нищо не бележи повече оправянето на душата от това — обръщането към волята на Йехова — „Господи, какво искаш да направя?“ — и смятането за добро всичко, което води до това, и дава Божията воля като авторитет, и морално нейното място в сърцето.
Надеждата на творението в словото на Твореца
Десетата част има две основни мисли. Йехова е негов Създател — Той го е създал. Той гледа към Него да ръководи Своето бедно творение като верен Създател. Тези, които се боят от Йехова, ще се радват, когато Го видят, защото се надяват на Неговото слово. Второ, той знае, че така във вярност Той го е накарал да бъде огорчен, и сега търси милости да дойдат при него, и гордите да бъдат посрамени, и тези, които се боят от Йехова, да се обърнат към него. Всичко това е свързано със здравина в наредбите на Йехова.
Викът за избавление поради ходенето по заповедите на Йехова
В единадесетата част викът става по-настойчив. Той е под натиска на изпитание, душата му припада за избавление — търси Йехова да изпълни съд, защото той ходи по заповедите на Йехова. А гордите го преследват неправомерно — те не се вслушват в Йехова, нито в Неговия закон.
Постоянната Божия вярност
Но, дванадесето, творението е свидетелство за постоянната Божия вярност; Неговото слово е установено на небето, където нищо не може да го достигне или разклати. Но ако не беше законът на Йехова, който поддържаше сърцето му, той щеше да загине под натиска на скръбта. Наистина, колко ценно е да имаш словото в такъв свят! Имаме повече от заповеди. Но можем да кажем: „Видях края на всяко съвършенство.“ Друга и по-уверена мисъл израства от цялото това упражнение — „Аз съм Твой.“
Насладата на псалмиста от ръководството, утехата, подкрепата и стойността на словото
В тринадесетата част той изразява собствената си вътрешна наслада от закона на Йехова и неговия ефект в духовното разбиране.
В четиринадесетата част то ръководи пътя му. Огорчен и потиснат, той търси утеха от Този, чиито присъди е приел за свой път въпреки враговете и техните капани.
Петнадесетата част дава ужаса от суетни мисли и гледането към Бога като свое убежище, с отхвърлянето на злосторниците. Той гледа към Йехова да го подкрепи, за да не бъде посрамен в надеждата си; и гледа със сериозно треперене на сигурния съд над нечестивите.
В шестнадесетата част той по-настойчиво настоява за намесата на Йехова в избавлението. Начинът, по който нечестивите са обезсилили закона на Йехова, само го кара да се придържа по-здраво към него. Време беше Йехова да действа.
Ефектите от силното привързване към закона и свидетелствата на Йехова
Следващите части всички извеждат ефектите от силното му привързване към закона и свидетелствата на Йехова, неговата стойност във всеки аспект за сърцето му; изпитанието, в което все още беше по този път на праведност; и как щеше да ходи по пътищата на Йехова, когато бъде освободен; скръбта му от престъпниците. Той търси учение, оживление, опазване; и припомня вечния характер на Божиите свидетелства; така че той се държеше здраво, въпреки че беше потиснат от нечестивите.
Моралното състояние на Израел в последните дни
Последната част е по-обща като заключителна, макар и в същия дух. Тя обобщава, така да се каже, цялото. Тя желае викът на потиснатия, който се наслаждава на закона, да стигне до Йехова; моли за разбиране според Неговото слово — за избавление според него; и уверява в хвала, когато бъде научен на Неговите наредби. Езикът му ще говори за Неговото слово. Той има усещането за тяхната праведност — търси ръката на Йехова да помогне, защото е избрал Неговите заповеди. Спасението на Йехова е било желано (на човек не се е вярвало). Законът на Йехова е бил негово удоволствие, а не неговата собствена воля, нито пътищата на проспериращия човек. Той търси живот, за да може да хвали, и за да може съдът на Йехова да му помогне; защото силата на смъртта и злото беше пред него. Той признава накрая, че се е заблудил, и търси Йехова като Пастир на Израел да го търси, защото не е забравил Неговите заповеди. Такова е моралното състояние на Израел в последните дни, когато (в тяхната земя, разбирам) законът е написан в сърцето им, но пълно избавление и окончателно благословение не са дошли. Псалмът е, всъщност, моралното развитие на сърцата на тези, които се боят от Бога в обстоятелствата, пророчески изведени в Псалм 118.
