В последните ни сесии видяхме, че смирението има различни аспекти. Един аспект е, че някой, който е смирен, ще заеме ниското място, мястото на слуга, и това е, което Христос направи съвършено. Друг аспект на смирението е, че някой, който е смирен, няма да мисли толкова много за себе си, а ще мисли повече за другите и за техните нужди, и това също е, което Господ Исус практикуваше в живота си.
Кръщението на Исус
Да отидем, например, до кръщението на Исус. Обръщаме се към Марк, глава 1, стих 4, където се казва:
Йоан дойде, като кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.
Това беше служението на Йоан. Той трябваше да подготви пътя на Месията, великия Цар, Господ Исус Христос. Как го направи? Като проповядваше покаяние. Той призоваваше хората да се покаят за греховете си, да изповядат греховете си, за да бъдат морално подготвени за идването на Царя. Мнозина по онова време откликнаха на посланието на Йоан Кръстител.
Но тогава се случи нещо забележително. Обръщаме се към Матей, глава 3, стих 13, където се казва:
Тогава Исус дойде от Галилея на Йордан при Йоан, за да бъде кръстен от него.
Сега, представете си Сина на Живия Бог, единствения свят човек, който някога е живял наистина в този свят, който нямаше нужда да приема кръщение. Той беше готов да бъде кръстен от Йоан Кръстител. Йоан, когато осъзна това, беше просто смаян, и неговият отговор беше: „Аз имам нужда да бъда кръстен от теб, а ти идваш при мен?“ Той не можеше да разбере защо Исус искаше да приеме кръщение.
Каква беше Неговата мотивация? Защо Христос искаше да направи тази стъпка? Обръщаме се към Псалм 119, където се казва, стих 63:
Аз съм другар на всички, които се боят от Теб, и на тези, които пазят Твоите заповеди.
Виждате ли, хората, които откликнаха на посланието на Йоан, те бяха тези, които вършеха Божията воля, и Христос искаше да се идентифицира с тези хора. Хората, които гледаха отвън и виждаха Исус да влиза във водата, вероятно си мислеха: „О, той също е един от тези грешници. Той също трябва да се покае и да изповяда греховете си“, което абсолютно не беше така. Но Христос не се интересуваше от Своята репутация. Вместо това, Той искаше да бъде близо до тези, които вършеха Божията воля. В Псалм 16, стих 3, те бяха наречени отличниците на тази земя, и Христос искаше да бъде техен другар.
И виждате ли, това е смирение: когато не се тревожим за нашата репутация, а когато повече се тревожим за другите и техните нужди. Тези хора, които приеха кръщение, те имаха съкрушено сърце, сломен дух, и Христос искаше да ги утеши. Той искаше да им покаже Своето съчувствие. В Книгата на Исая, в Исая, глава 57, стих 15, се казва:
Защото така казва Високият и Издигнатият, Който обитава вечността и Чието име е свято, и това е самият Бог, това е и Божият Син, и Той казва: „Аз живея на високо и свято място, и с този, който е със съкрушен и смирен дух, за да съживя духа на смирените и да съживя сърцето на съкрушените.“
И това е точно умът на Христос, когато Той беше тук на този свят. Въпреки че Той беше толкова велика личност и Светият, Той беше готов да се идентифицира с покаяни грешници, с тези, които вършеха Божията воля. Той не се интересуваше от Своята репутация пред човеците, но търсеше да бъде в линията на Божията воля и да се идентифицира с тези, които вършеха Божията воля.
Нека се учим от Господ Исус. Нека и ние имаме смирен дух. Нека не мислим толкова много за себе си, а повече за другите и техните нужди.
