Мислете за тези две писания като за подпорки. И в двете Йоан нарича читателите си „деца“, използвайки умалително на гръцката дума за дете, изразяващо както привързаност, така и връзка. Като вярващи в Господ Исус, ние всички сме деца заедно и семейната привързаност трябва да ни прониква. Апостолът вече е подчертал това, като е заел мястото на баща, наричайки читателите си „мои деца“ и привличайки вниманието към жизненоважната връзка между любовта към нашия брат и пребъдването в светлината.
Сега първата подпорка: Йоан се позовава на това, че греховете ни са простени. Това е отправната точка на християнския опит в този свят. Господ Исус е бил прославящата Бога жертва за нашите грехове (1 Йоан 2:2), и Неговият Отец се радва да Го почете за това, като прощава на всяко от Своите деца заради Неговото име.
Колко чудесно утвърждаващо е да знаем това, независимо дали сме бащи, млади мъже или младенци. Това са книгите между подпорките: три етапа на християнски растеж, като последният споменат е първият, който преживяваме. Апостолът използва различна дума за „деца“ в стихове 13 и 18, обозначаваща незрялост, а не връзка, и нужда от помощ и подкрепа. В светлината на това, забележете колко голяма част от пасажа той посвещава на тях.
Накрая, другата подпорка: Йоан увещава всички деца, цялото семейство, като набляга на важността да пребъдват, или да живеят, в Господ Исус, така че когато Той дойде, да няма нищо в нас, което да е несъвместимо с Неговото идване в Неговата слава. Това е кулминацията на целия християнски живот тук, независимо от достигнатата степен на растеж. Нека да ни бъде толкова скъпо да предизвикаме хвала от Бога тогава, колкото да знаем, че греховете ни са простени сега.
