Ето забележката на един стар писател: „Силата на християнина е да бъде винаги, само, постоянно зает с добро.“ Именно към това сме призовани във Филипяни 4:8,
„Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, всичко, което е почтено, всичко, което е праведно, всичко, което е чисто, всичко, което е любезно, всичко, което е достойно за похвала; ако има някаква добродетел и ако има някаква похвала, мислете за тези неща.“
Ние ставаме, несъзнателно, като това, с което сме заети. Ние сме формирани от нашите мисли. Както човек „мисли в сърцето си, такъв е и той.“
Щастливо е да бъдеш ангажиран с всичко, което е от Бога, и с това, което е в съгласие с Неговото Слово. Пътят на Господ Исус, изобразен в страниците на Евангелията, преди всичко трябва да ангажира нашето внимание. Той е „вечната тема за нашето най-възвишено“ съзерцание.
Тогава всичко, което е от Него в нашите събратя християни, може да бъде предмет на полезно разглеждане, ние се радваме да видим нещо от Него, което излиза от всеки един от Неговите, и да признаваме всичко, което е в тях в Христос Исус.
