Какво знаем за Йосиф?
„А рождението на Исус Христос стана така: след като майка Му Мария бе сгодена за Йосиф, преди да се съединят, тя се намери бременна от Светия Дух. А Йосиф, мъжът ѝ, понеже беше праведен и не искаше да я изложи на позор, намисли да я напусне тайно.“ Матей 1:18-19 НКВ
Какво знаем за Йосиф, този, който стои на заден план в коледните сцени на Рождество? Какъв човек избра Бог да бъде земният баща на нашия Господ? Знаем, че той е бил дърводелец по професия (Матей 13:55), но какъв е бил по характер? Дали е бил просто „обикновен вярващ“ като повечето от нас, или е бил изключителен Божи човек?
Според Матей 1:19 Йосиф е бил „праведен човек“. Това е същото като да се каже, че е бил „справедлив човек“ (NASB). Той не е бил нито съвършен, нито безгрешен, но животът му се е характеризирал с постоянно вършене на това, което е правилно пред Бога. Той не е бил само добър, честен дърводелец, но е проявявал и изключителни морални качества във всяка област на живота си. Въпреки че Библията не съдържа много за Йосиф, неговият добродетелен характер и морално превъзходство изпъкват от малкото стихове, които Бог ни е дал за него. Докато изучаваме какво казва Библията за „праведния“ Йосиф, трябва да бъдем предизвикани да следваме примера му.
Човек на любовта
Йосиф е бил човек на любовта. Виждаме любовта му, демонстрирана в нежната му грижа и внимание към Мария, дори при много трудни обстоятелства. Представете си затруднението на Йосиф, когато разбрал, че неговата любима годеница е бременна. Обясненията на Мария за „ангелски съобщения“ и „зачатие от Светия Дух“ били твърде много, за да им се повярва. С дълбока болка и разочарование Йосиф сигурно е заключил, че по време на тримесечното посещение на Мария при нейната братовчедка Елисавета (Лука 1:56) тя му е била невярна. Как е могла да направи това на човека, който наистина я е обичал? И тогава дори да не признае и да не му каже „истината“! Тя е настоявала, че всичко това е от Бога и го е молила да разбере. Йосиф никога не е познавал такъв емоционален стрес, травма и болка.
В този момент Йосиф е имал две възможности: Той е обичал Бога и е искал да постъпи правилно. Според Божия закон (Второзаконие 22:23-24) Мария е можела да бъде осъдена на смърт. Дори ако публичното замеряне с камъни е било отменено, поне е можела да бъде публично осъдена. Това действие би имало и ефекта да защити репутацията на Йосиф. Но Йосиф е обичал Мария, въпреки очевидната ѝ невярност към него. В сърцето му не е имало желание за каквото и да е отмъщение. Заради Мария той е решил да запази нещата възможно най-тихи и да развали годежа насаме. Тъй като Мария не е била доказана виновна, той е имал възможността да се откаже от законните си права. Може би е мислил, че Мария може да се върне да остане при Елисавета, която е живяла на известно разстояние. Тя е можела да роди бебето там и да избегне много болезнен скандал в Назарет. Йосиф е бил човек на любовта, който е искал да направи най-доброто за Мария – дори когато е мислил, че тя го е предала.
Показваме ли същата любов, която е проявил Йосиф? Каква е нашата реакция, когато вярваме, че християнски приятел ни е наранил, или някой близък ни е дълбоко наранил? Търсим ли възможност да си отмъстим на този човек? Изпълнени ли сме с гняв и горчивина? Бягаме ли от мястото на нашата болка, за да можем просто да забравим всичко? Или продължаваме да обичаме този приятел и се опитваме да правим не само това, което е правилно според Божиите стандарти, но и това, което е най-добро за човека, който ни е стъпкал? Този вид любов никога не е лесен, но е възможен (Йоан 17:26).
Човек на вярата
Йосиф е бил и човек на вярата. Под това имаме предвид, че той е бил повече от просто вярващ. Йосиф е живял и е ходил с вяра в живия Бог. Сигурно е прекарал дълго време в молитва, докато е обмислял какво да прави с Мария (Матей 1:20). Не че не е искал да повярва на нейната история, но да повярва на това би изисквало наивност, а не вяра! Девическо раждане никога не се е случвало през цялата история на човечеството – дори и в дните на чудесата на старозаветните пророци!
В този момент ангел от Господа се явил на Йосиф насън. Ангелът потвърдил всичко, което Мария му е споделила. Тя е била вярна. Зачатието е било от Светия Дух. Мария е била девицата от месианското пророчество на Исая (Матей 1:23). Годеницата на Йосиф е щяла да бъде майка на дългоочаквания Месия! И той е трябвало да бъде земният баща на това дете и да го нарече Исус! Каква неочаквана добра новина! Какво невероятно облекчение за душата! Йосиф сигурно е изпитал благоговеен страх и екстатична радост едновременно. Той не е губил време да се ожени за Мария (Матей 1:24), давайки конкретно доказателство за вярата си в Бога. Можем ли да си представим красивото и вълнуващо събиране на тази благочестива двойка?
Вярата на Йосиф трябва да бъде пример за всички нас. Забележете, че той никога не е поставял под въпрос ангела или не се е съмнявал в божественото откровение, дадено му. Забележете, че ангелът също никога не е поставял под въпрос Йосиф и не го е упреквал за заключенията му относно Мария. Бог не ни държи отговорни да вярваме в невероятното без божествено откровение. Той не търси сляпа вяра или наивна вяра. Той ни призовава към разумна вяра – вяра, която е основана на Неговото открито Слово.
Йосиф със сигурност е знаел старозаветните пророчества относно идващия Месия и именно към тези обещания в Божието Слово ангелът е насочил Йосиф (Матей 1:21-23). Както Йосиф е повярвал на ангела, защото посланието е било основано на Писанието, така и ние трябва да вярваме и да не се съмняваме в това, което Бог ясно е заявил в Своето Слово.
Вземете например въпроса за нашите ежедневни нужди. Тревожим ли се за нашата сигурност? Съмняваме ли се в Божията способност да се грижи за нас и да задоволява основните ни нужди? Да ходим с разумна вяра означава, че не трябва да се съмняваме или да се тревожим за нуждите си, защото Бог ясно е заявил, че ще осигури „всички тези неща“, когато „търсим първо Божието царство“ (Матей 6:25-34).
Човек на послушанието
Йосиф очевидно е бил човек на послушанието. Той с готовност се подчинил на ангелската заповед да вземе Мария за своя съпруга. Но може да кажете, че тази заповед е била лесна за изпълнение. Чакайте малко! Спомнете си, че Мария е била поне три месеца бременна по това време (Лука 1:56). Като се оженил за Мария, Йосиф поел върху себе си всички обвинения и стигма, които със сигурност щяха да се появят скоро. Но Йосиф се подчинил на ангелското послание, независимо от последствията.
Допълнителен пример за послушанието на Йосиф се вижда в Матей 2:13-14. Известно време след раждането на Исус ангелът му казал да заведе семейството си в Египет – бързо! Въпреки че по това време е имало еврейски общности в Египет и въпреки че Бог е осигурил парите за пътуването чрез даровете на мъдреците, това все пак е било доста голямо начинание. Да пътуваш с магаре с Мария и младия Исус до непозната страна на поне 300 мили разстояние – и то през пустинна местност – не е било лесно. Но Йосиф се подчинил незабавно (Матей 2:14). След като се установили в Египет, на Йосиф му било казано да се върне в Израел. Отново Йосиф се подчинил, без да задава никакви въпроси относно тяхното удобство или Божия график.
Подобни ли сме на Йосиф в нашето послушание към Господните заповеди? Подчиняваме ли се бързо, или практикуваме частично и забавено послушание? Ами Господната заповед да споделяме евангелието с нашите колеги и съседи, която мнозина от нас намират за толкова трудна за изпълнение (Марк 16:15)? Ами областта на нашите похоти, от които ни е казано да бягаме (2 Тимотей 2:22)? Подчиняваме ли се само когато е удобно и лесно? Ами греховете на критикуване на другите и оплакване от обстоятелствата? Толкова е лесно да не се подчиняваме в тази област. Подчиняваме ли се дори когато не разбираме какво прави Бог в живота ни? Доверяваме ли се на Господа дори когато настъпи трагедия и бъдещето изглежда несигурно (Притчи 3:5-6)? Йосиф е страхотен модел за това какво наистина означава да се доверяваш и да се подчиняваш.
Човек на търпението
И накрая, Йосиф е бил човек на търпението. Вече видяхме, че той не е бил склонен към прибързани реакции. Той е обмислял своя начин на действие (Матей 1:20). В стих 1:25 ни е казано, че той е пазил Мария девица, докато се родил Исус. Дали това е била и заповед от ангела, не знаем. Със сигурност божествено-човешката природа на Христос не би била засегната по никакъв начин, тъй като зачатието вече е било станало три месеца по-рано. Но може би с оглед на пророчеството, че девица ще зачене и ще роди Син, Йосиф е пазил Мария девица до раждането на Исус. Не е нужно много дълбоко прозрение, за да се разбере, че Йосиф е бил човек с контролирани страсти и дисциплинирано търпение.
Търпението на Йосиф трябва да се практикува от християните днес. Нетърпението в областта на сексуалното желание е довело до падението на много вярващи. Ако Бог е дал на Йосиф търпение в тази област, Той може да даде търпение и на нас. Не забравяйте, че търпението във всички области е част от плода на Духа, който обитава и дава сила на всеки християнин (Галатяни 5:22).
През този празничен сезон фигурата на „Йосиф... праведен човек“ ще бъде в задните сенки на много сцени на Рождество. Нека си напомним да следваме неговия пример за любов, вяра, послушание и търпение.
