„Молете се непрестанно“ 1 Солунци 5:17
Основата на духовната жизненост
Две неща са от съществено значение за подхранването и поддържането на свежо и здраво състояние на душата: четенето на Словото и молитвата. Не можем да си позволим да пренебрегваме нито едно от тях, ако желаем сърцата и животите ни да отговарят на благодатта, дадена ни. Ако четенето на Словото бъде пренебрегнато, ще бъдем в опасност молитвите ни да станат израз на обикновени естествени желания вместо „ходатайство според Божията воля“. От друга страна, ако молитвата бъде пренебрегната, няма да има сила, нито радост, а студено, безплодно състояние на душата.
Няма нищо по-вредно за духовната жизненост от това умът да е зает с божествени истини, докато сърцето и съвестта остават чужди на тяхната сила. Не може да има по-сигурен и по-ясен знак за ниско, нездравословно духовно състояние от липсата на молитви.
Примерът и силата на молитвата
Ако Го погледнем като наш благословен пример и образец, ще открием, че Той започна служението Си с молитва (Лука 3:21). И в самия край на Своя чуден живот, сред агониите на кръста, Той се молеше (Лука 23:34). Помислете за благословените резултати, които са последвали изразяването на зависимост от Бога в обща или индивидуална молитва.
Учениците бяха изпълнени със Светия Дух и станаха смели да говорят Божието слово „след като се помолиха“ (Деяния 4). Ангелът Господен освободи Петър от затвора в отговор на молитвата, която църквата Божия отправяше непрестанно за него“ (Деяния 12).
Вярвам, че когато историята на Църквата бъде разгледана от славата, ще се види, че всяка вълна от благословение за светиите и спасение на грешниците е била предшествана от действените, усърдни молитви на мнозина, чийто труд е по-добре познат на Небето, отколкото на земята. Нека приемем присърце предизвикателството „молете се непрестанно“.
