„В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света.“ (Йоан 16:33)
Че светът е опасност за вярващите, която може да има трайно отрицателно влияние върху живота ни, става особено ясно от примера на Авраам. Тъй като хората все повече се посвещаваха на идолопоклонство, Бог призова Авраам от света в суверенна благодат. Той му даде безусловни обещания, на които патриархът трябваше да се довери (виж Битие 12:1-3).
Тогава вярата на Авраам беше изпитана от глад в Ханаан – и той се провали. Авраам потърси убежище в Египет, образ на света, надявайки се на по-удобен живот там. Но планът не проработи. Времето му в Египет прекъсна общението му с Бога – с далечни последици: Притежанията, които получи в Египет, по-късно доведоха до спор между овчарите на Лот и овчарите на Авраам. Колко много раздори е имало сред вярващите заради притежания и пари!
В допълнение, Агар дойде от Египет в обетованата земя. Тя е образ на завета на Закона (виж Галатяни 4:21-31), който се счита за един от елементите на света (виж Колосяни 2:8,20). Законното мислене, което иска да постигне обещаното Божие благословение чрез собствени усилия, е напълно противно на Божията благодат и не може да донесе плод за Бога.
В Евреи 11 четем за „съкровищата на Египет“. Именно на тези земни богатства и „сигурности“ египтяните са се доверявали по онова време, и именно на тях хората все още се доверяват днес. Финансовото богатство съдържа голямата опасност за вярващите да действат независимо от Бога и да се доверяват повече на притежанията, отколкото на живия Бог (виж 1 Тимотей 6:17)!
Готови ли сте критично да прецените доколко разчитате на финансова сигурност и доколко наистина се доверявате на Бога? Подобно на Авраам по негово време, и ние днес сме в голяма опасност да избегнем изпитанията, през които Бог ни позволява да преминем, като бягаме в Египет – казано типологично – или като се приспособяваме към духа на този свят, без да чакаме Бога и да търсим Неговата воля.
При изпитания на вярата привличането на света за християните често се увеличава. Колко бързо бягаме в Моав, образно казано, защото има глад във Витлеем (виж Рут 1)! Вместо да осигуряваме храна за Божия народ с енергията на вярата, както направи Гедеон, човек бързо има склонност да се оттегли на удобния диван, откъдето често се съди за слабото състояние на вярващите. Винаги е по-лесно и по-удобно да се оттеглиш или да избягаш, когато например местно събрание (църква) е в слабо духовно състояние, вместо да стоиш там, където Бог ни е поставил, зависейки от Господа и вършейки работата по назидание!
В пустинята Сатана изкуши Господ Исус с всичко, което този свят може да предложи. Как се държеше Божият Син, когато беше изправен пред похотта на плътта, похотта на очите и гордостта на живота (виж Лука 4:1-13)? Въпреки че постеше 40 дни и беше гладен, Той не използва силата Си за Своя собствена полза. Той дори не искаше да яде нищо, без да има указание/насока/власт от Бога. Нито пък пое по пряк път към управлението на този свят, но остана верен на Бога и премина през страдание към слава. Той също отказа да изпитва Бога лекомислено, защото правеше всичко в зависимост от Своя Отец и Му се доверяваше с цялото Си сърце. С решителност Той в крайна сметка отиде в Йерусалим, знаейки, че няма да се посрами (виж Лука 9:51; Исая 50:7).
Въпроси
Как обикновено се справяте с изпитанията, които Бог допуска в живота ви? Лесно ли се обезсърчавате и се опитвате да се откажете, или се опитвате, където Бог ви е поставил, да стоите твърдо и да назидавате другите? Вземете Моисей за пример. „Той устоя, като виждаше Невидимия“ (Евреи 11:27). Бъдете готови днес да се отречете от себе си, да вземете кръста си и да следвате Този, Който победи света.“
