Любовта на Отца, показана от Исус
„Което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което разгледахме и ръцете ни попипаха, относно Словото на живота.“ —1 Йоан 1:1 НКЙВ
Апостол Йоан беше изумен от мисълта за толкова голямата любов на Отца и той спря, за да я разгледа внимателно. За да направи това, сетивата му бяха включени: Първо, ушите за слушане; второ, очите за виждане; и трето, ръцете за докосване. Заключението на Йоан беше, че наистина този Човек е уникален!
Когато апостолът започна този начален стих от 1 Йоан, той първо спомена „което чухме.“ Учениците всъщност чуха Човека да говори и осъзнаха, че Той не е обикновен Човек. Те слушаха внимателно и след това ни предадоха това, което бяха чули. Множеството „се чудеше на благодатните думи, които излизаха от устата Му“ (Лука 4:22). „Те бяха изумени от учението Му, защото словото Му беше с власт“ (ст.32). По друг повод служители, изпратени да хванат Исус, казаха: „Никой човек никога не е говорил като Този Човек!“ (Йоан 7:46). На учениците Исус каза: „Думите, които ви говоря, са дух и те са живот“ (6:63). Тоест, Неговите думи произвеждаха духовен и животворящ ефект у тези, които слушаха. Това не може да се каже за никой друг.
След това апостолът продължи да говори за „което видяхме с очите си, което разгледахме.“ Тук апостолът би искал да погледнем и да съзерцаваме. Това не е просто случаен поглед, а да отделим време и да размислим върху Този, върху когото са фиксирани очите ни, дори Исус. В Лука 5 виждаме Човека, който може да прощава грехове, и голямата тълпа, свидетелстваща за това, разсъждава: „Кой може да прощава грехове освен Бог сам“ (ст.21). Множеството, което чу Исус да говори и видя какво направи, беше изумено и каза: „Днес видяхме странни неща!“ (ст.26).
Самарянката след срещата си с Исус при кладенеца на Сихар отиде при мъжете от своя град и каза: „Елате, вижте Човек, който ми каза всичко, което някога съм правила. Дали това не е Христос?“ (Йоан 4:29). Исус беше повече от евреин, повече от пророк; Той наистина беше Христос, Синът на живия Бог. Той отвори сърцето ѝ и ѝ разкри Отца, който търси поклонници, които да се покланят в дух и истина.
Не е ли това гласът за нас днес? Ние сме чудесно привилегировани да фокусираме очите си, нашето духовно зрение, върху Исус. „Но виждаме Исус, Който беше направен малко по-нисък от ангелите ... увенчан със слава и чест“ (Евреи 2:9). „Но всички ние, гледайки славата на Господа, с открито лице, се преобразяваме според същия образ от слава в слава, както от Господа Духа“ (2 Коринтяни 3:18 ЙНД). Ние знаем кой е Той, Син на Бога и Син на Човека – Този, който ни обича и слезе от небето, за да ни спаси и да разкрие любовта на Отца.
Обратно към нашия стих в 1 Йоан, след това четем „ръцете ни попипаха, относно Словото на живота.“ След възкресението Си, Господ Исус каза на учениците Си: „Вижте ръцете Ми и краката Ми, че Аз Самият съм. Докоснете Ме и вижте“ (Лука 24:39 НКЙВ). Думата „докосвам“ означава да усетиш или пипнеш, и значението е същото в този пасаж, както и в нашия стих.
В Лука 5:12-14 виждаме Исус в град, където човек, пълен с проказа, Го видя и каза: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.“ Исус отговори. Той протегна ръка и го докосна, казвайки: „Искам; бъди очистен,“ и „веднага проказата го напусна.“ В Лука 8:43-48 намираме жена с кръвотечение от дванадесет години, която дойде и докосна края на дрехата на Исус. Когато Исус каза: „Кой Ме докосна?“, жената излезе напред, треперейки, и заяви, че веднага след като Го докосна, тя беше излекувана. Отговорът на Исус към нея е забележително красив: „Дъще, бъди спокойна; твоята вяра те е излекувала. Иди си с мир.“
Проследихме малко от живота на Господ Исус и открихме, че Той беше достъпен за всички, които бяха в беда. Той беше способен и готов да протегне ръка с актове на доброта и думи на утеха. Нека всички, които четат това, намерят утеха и сила, като „гледат към Исус, автора и завършителя на нашата вяра“ (Евреи 12:2). Хвалете Неговото име!
