Страхът от Господа
Какво означава това?
„Страхът от Господа“ означава дълбоко благоговение пред Бога, което води до омраза към злото и до практикуване на непоколебимо послушание към Него. Той е резултат от оценяване на Неговото величие, на Неговото всемогъщество [всесилен] и всезнание [всезнаещ], както и на Неговата любов, която надхвърля човешкото разбиране.
Това не е страх от Него и желание да се скриеш от Него, както Адам, когато не се подчини на Бога в Едемската градина. Този страх беше мъчителен страх – такъв, който накара Адам да се опита да се скрие от Бога, така че когато Бог го повика, той каза на Господ Бог: „Чух гласа Ти в градината и се уплаших защото бях гол; и се скрих“ (Битие 3:10 KJV, курсив мой). Има страх, или по-скоро уплаха, която кара човек да иска да се скрие от Бога, надявайки се, че Бог няма да го види. Този страх ще накара хората в идния ден да кажат на планините: „Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнеца“ (Откровение 6:16).
Страхът от Господа винаги е свързан с любов към Господа, любов, която прави послушанието радост, а не бреме. Тази любов прогонва грешния вид страх (1 Йоан 4:18).
Обещани благословения от страха от Господа
Страхът от Господа има много скъпоценни резултати за вярващия. Ще споменем няколко от тях.
Мъдрост: „Страхът от Господа е начало на мъдростта“ (Псалм 111:10). „И на човека Той [Бог] каза: Ето, страхът от Господа, това е мъдрост; и да се отклониш от злото е разбиране“ (Йов 28:28).
Стабилност и съкровище: „И мъдростта и знанието ще бъдат стабилността на твоите времена и сила на спасението: страхът от Господа е неговото съкровище“ (Исая 33:6).
Интимно познание: „Тайната на Господа е за онези, които се боят от Него, и Той ще им разкрие Своя завет“ (Псалм 25:14 NASB). Разгледайте примерите на Йосиф и Даниил.
Увереност и защита: „В страха от Господа има силна увереност и Неговите деца ще имат убежище“ (Притчи 14:26).
Милост от Господа: „Но милостта на Господа е от вечност до вечност върху онези, които се боят от Него, и Неговата правда върху децата на децата“ (Псалм 103:17 KJV).
Неговото въздействие в ежедневието
Страхът от Господа влияе на нашето поведение във всеки аспект от живота ни. Например, той ще ни накара да казваме истината, без да добавяме, преувеличаваме или променяме. Той ще ни предпази от това да казваме или намекваме нещо, което засяга репутацията на друг, който може да е наранил чувствата ни. Страхът от Господа ни освобождава от страха от човека, егоизма, гордостта, неморалността... и списъкът продължава и продължава.
Три забележителни примера
1. Авраам е наречен баща на верните. Четем: „Чрез вяра Авраам, когато беше призован да излезе на място, което по-късно трябваше да получи за наследство, се подчини; и излезе, без да знае къде отива. Чрез вяра той пребиваваше в обетованата земя като в чужда страна, живеейки в шатри с Исаак и Яков, наследниците с него на същото обещание: защото той очакваше град, който има основи, чийто строител и създател е Бог“ (Евреи 11:8-10).
След това Авраам премина през тежко изпитание на вярата си, когато Бог го повика и му каза: „Вземи сега сина си, единствения си син Исаак, когото обичаш, и иди в земята Мория; и го принеси там за всеизгаряне на една от планините, за която ще ти кажа“ (Битие 22:2). Авраам отиде, както му беше казано. Той построи олтар и нареди дървата, преди да върже сина си Исаак и да го положи на олтара върху дървата. „И Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си. И ангелът на Господа го повика от небето и каза: Аврааме, Аврааме... не посягай ръка на момчето, нито му прави нищо: защото сега знам, че ти се боиш от Бога, като не си ми отказал сина си“ (ст. 10-12). Авраам знаеше, че послушанието към Бога е най-безопасният и най-благословен път – това е страхът от Бога. Защото беше силен във вярата, той знаеше, че Господ ще изпълни обещанието Си, че в Исаак ще бъде наречено неговото „потомство“ (21:12).
2. Йосиф демонстрира своя страх от Господа както когато беше роб в къщата на господаря си, така и когато беше влиятелен владетел в Египет. В първия случай страхът от Господа му даде победа над изкушението от жената на господаря му, която се опита да го съблазни да извърши прелюбодеяние с нея. Неговият отговор беше: „Как тогава мога да извърша това голямо зло и да съгреша против Бога?“ (Виж Битие 39:7-9).
По-късно, когато стана владетел в Египет и братята му, освен Вениамин, дойдоха да купят жито, те не го разпознаха, но той ги разпозна. В своя защита срещу обвинението, че са шпиони, те споменаха, че имат по-малък брат у дома. Йосиф, чието сърце копнееше да види брат си Вениамин, им каза, че ще им повярва само ако доведат по-малкия си брат. Той реши да пусне един от тях да се върне с купеното жито и да доведе най-малкия им брат. Останалите десет щяха да бъдат държани в затвор, докато най-малкият брат не бъде доведен в Египет, или иначе щяха да бъдат считани за шпиони. „И той ги сложи всички заедно в затвор за три дни. И Йосиф им каза на третия ден: Направете това и живейте; защото аз се боя от Бога“ (Битие 42:17-18). След това той реши да задържи само един в затвора и да пусне останалите десет да се приберат у дома, защото имаше страх от Господа. Страхът от Господа го избави от това да бъде суров дори към онези, които не му показаха никаква милост.
3. Неемия. Моля, прочетете Неемия 5:14-19. Привилегия на Неемия беше, по властта на персийския император, да получава финансови възнаграждения (наречени „хляб на управителя“) в допълнение към „четиридесет сикли сребро“, както владетелите преди него. Но Неемия не направи това „заради страха от Бога“ (ст. 15). Страхът от Господа ни предпазва от любовта към парите и ни прави по-чувствителни към нуждите на другите.
Авраам, Йосиф, Неемия и безброй други Божии деца свидетелстват за факта, че най-безопасният и най-благословен път е страхът от Господа! „Хвалете Господа. Блажен е човекът, който се бои от Господа, който много се наслаждава на Неговите заповеди“ (Псалм 112:1).
