Добра новина от гробището
Всеки град, градче и село има гробище, което съдържа паметници на хора от всички сфери на живота, напомняйки ни, че смъртта идва при всички нас. Ако Христос не се върне междувременно, телата ни всички ще свършат в гробище. Това е естествена последица от „робството на тлението“, което споделяме с останалата част от Божието творение (Римляни 8:21 NIV). Дори и да имате най-добрия медицински специалист в света, един ден ще трябва да се изправите пред смъртта.
Празен гроб
Но основата на нашата християнска вяра е празен гроб, отбелязан с радостното възклицание: „Той е възкръснал!“ (Марк 16:6). След разпъването Си Христос е погребан в гроб, който е бил изсечен от скала и запечатан с голям камък (Матей 27:60). Разказът на Лука за случилото се на следващата неделя е следният:
В първия ден на седмицата, много рано сутринта, жените взеха подготвените си подправки и отидоха на гроба. Намериха камъка отвален от гроба, но когато влязоха, не намериха тялото на Господ Исус. Докато се чудеха за това, изведнъж двама мъже в дрехи, които блестяха като мълния, застанаха до тях. В уплахата си жените се поклониха с лица към земята, но мъжете им казаха: „Защо търсите живия между мъртвите? Той не е тук; Той е възкръснал! Спомнете си как ви каза, докато беше още с вас в Галилея: „Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни хора, да бъде разпънат и на третия ден да бъде възкресен.“ (Лука 24:1-7)
По-късно същия ден Исус се присъедини към двама от Своите последователи, докато вървяха от Йерусалим към Емаус (Лука 24:13-35). Те бяха изумени, че гробът е празен; не разпознаха Исус. Интересно е да се отбележи техният отговор, след като Го разпознаха. Сърцата им се стоплиха, докато Господ разговаряше с тях и обясняваше Писанията. Те бяха насърчени, когато разбраха какво е направил Бог. След това станаха и веднага се върнаха в Йерусалим, на разстояние около седем мили (11 км), за да кажат на колегите си, които отговориха: „Вярно е! Господ е възкръснал и се е явил на Симон“ (Лука 24:34). Те също така разказаха как Той е вървял с тях, разговарял е с тях и им се е разкрил. Така че техният отговор на възкръсналия Христос е бил както вътрешен, така и външен: Те бяха развълнувани вместо отчаяни и разпространиха добрата новина на приятелите си.
За разлика от телата на други хора, включително цар Давид, тялото на Христос не се разложи в гроб (Деяния 2:25-32; 13:36-37). Въпреки че Христос имаше погребение и беше погребан в гроб, три дни по-късно Той възкръсна от мъртвите и беше видян от повече от 500 мъже (1 Коринтяни 15:6). Жените вече не трябваше да посещават гроба на Христос. Неговото възкресение демонстрира Неговата победа над смъртта и въведе Божието царство, което е вечен живот (1 Коринтяни 15:50-57). То също така е предвкусване на предстоящото възкресение на всички вярващи: „В Христос всички ще бъдат оживени... които принадлежат на Него“ (1 Коринтяни 15:22-23).
Ние ще възкръснем
Неотдавнашният екшън филм на Арнолд Шварценегер, „Шестият ден“, показва нов свят, където човекът е достигнал почти богоподобни биотехнологични сили, където генетичните технологии се използват за елиминиране на болести, а клонирането е възможно за всяко живо същество. Това е забележителен свят, за който се казва, че ще дойде в близко бъдеще, в който безсмъртието най-накрая е на една ръка разстояние. Това е подобно на мечтата на някои учени, изследващи дълголетието, които си представят свят, където стареенето и дори смъртта не са неизбежни.
Но Библията казва, че всички ще умрем и че всеки, който е умрял, ще бъде възкресен от гроба (Йоан 5:28-29; Римляни 3:23; 6:23). Възкресението е обратното на смъртта. При смъртта душата се отделя от тялото, докато при възкресението те се събират отново. Библията заявява, че хората ще бъдат в едно от две възкресения, въз основа на това дали имената им са в „Книгата на живота“ (Откровение 20:11-15). Тези, които не са в тази книга, са съдени от Бога на Великия бял престол и хвърлени в огненото езеро. Тези, които са в „Книгата на живота“, са спасени чрез смъртта на Христос и ще бъдат възкресени за живот, когато Христос се върне. Тогава те ще бъдат „с Господа завинаги“ (1 Солунци 4:17). Тези две съдби са илюстрирани от историята за богаташа и Лазар, просяка (Лука 16:19-31).
Място за спане
Друг Лазар, споменат в Новия завет, който е живял във Витания, е бил погребан в гробище два пъти (Йоан 11:1-44). Исус каза на сестра му Марта:
Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мен, ще живее, дори и да умре; и който живее и вярва в Мен, никога няма да умре. (Йоан 11:25-26)
Следователно, вярващите, които вече са умрели, ще бъдат възкресени, когато бъдат върнати към живот при Грабването: „Който вярва в Мен, ще живее, дори и да умре.“ От друга страна, вярващите, които са живи при Неговото завръщане, ще бъдат преобразени и всички верни ще бъдат пренесени на небето: „Който... вярва в Мен, никога няма да умре.“
Когато Лазар беше мъртъв, Христос каза, че той спи (Йоан 11:11). Тази метафора се прилага в Библията за телата на вярващите след смъртта, показвайки, че такава смърт е временна, спокойна и мирна (1 Коринтяни 11:30). Всъщност думата „гробище“ произлиза от гръцка дума, означаваща „място за спане“.
Така че, следващия път, когато видите гробище, спомнете си добрата новина за възкресението на Христос: Той остави празно „място за спане“, а гробовете са само „места за спане“ за вярващите, докато чакат своето възкресение.
