ЕВАНГЕЛИЕТО БИБЛЕЙСКИ, НО НЕТРАДИЦИОНЕН ПОГЛЕД
Думата „евангелие“ веднага извиква в съзнанието на вярващия добрата новина, че нашият Господ Исус ни е осигурил избавление от наказанието за греховете ни, както и вечен живот с Него в небето. Наистина добра новина! Но думата евангелие в Библията означава много повече от това. Така Марк нарича цялата си книга „Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син“ (Марк 1:1 NIV), а сборникът от книгите на Матей, Марк, Лука и Йоан е бил известен като „евангелието“ преди 5-ти век сл. Хр.
Ясно е, че темата за „евангелието“ е толкова обширна, че разглеждането ѝ би изисквало цял трактат! Следователно, тази статия ще се фокусира само върху определени аспекти на това, което апостол Павел нарича „Божието благовестие.“
Божието благовестие
Павел казва, че е бил „отделен за Божието благовестие“, което е „благовестието, което Той преди обеща чрез пророците... относно Неговия Син, Който по човешка природа беше потомък на Давид, и Който чрез Духа на святост беше обявен със сила за Божий Син чрез възкресението Си от мъртвите, Исус Христос нашият Господ“ (Римляни 1:1-3). В това едно дълго изречение Павел обобщава Благата вест, евангелието, съдържащо се в първите четири книги на Новия Завет.
Той започва с Благата вест, че Исус е Христос, Месията (еврейската дума за Христос), чието идване отдавна е било обещано от пророците (Лука 24:27). В Галатяни 3:8 той цитира от Битие, първата книга на Моисей, и казва: „Писанието предвиди, че Бог ще оправдае езичниците чрез вяра и предварително обяви благовестието на Авраам: „Всички народи ще бъдат благословени чрез теб“ (Битие 12:3; 18:18; 22:18). Благата вест е, че Исус Христос е не само еврейският Месия, но и нашият Месия, и че винаги е било намерението на Бог да донесе спасение на нас, езичниците, чрез Него!
Евангелието на спасението
Добрата новина за всички, които ще повярват, е, че „и вие бяхте включени в Христос, когато чухте словото на истината, евангелието на вашето спасение (и) като повярвахте, бяхте белязани в Него с печат, обещания Свети Дух“ (Ефесяни 1:13). За да бъдем запечатани, за да бъдем спасени, Христос трябваше да страда, да умре и да бъде възкресен (Лука 24:26). „Той претърпя смърт, за да може по Божията благодат да вкуси смърт за всеки“ (Евреи 2:9) и да предложи спасение на всички, които биха го приели.
За да бъдем спасени, Божият Син трябваше да се смири и да стане човек. Той беше генетично потомък на Давид, Авраам (Матей 1:1) и Адам (Лука 3:38); така Той беше и „потомъкът“ на Ева, който щеше да „смаже“ змията (Битие 3:15). Като „сподели (нашата) човешка природа“, Той можеше „чрез смъртта Си... да унищожи този, който държи силата на смъртта – тоест дявола“ (Евреи 2:14).
Неговата човечност също е част от Благата вест! Това означава, че като човек Той „страда, когато беше изкушаван, (и затова) е способен да помогне на тези, които са изкушавани“ (Евреи 2:18). Следователно, Той може да „съчувства“ с нас, защото „е бил изкушаван по всякакъв начин, точно както и ние – но без грях“, както свидетелстват Евангелията (Евреи 4:15). Благата вест е, че чрез Него можем „да се приближим с увереност до престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помогне в нашето време на нужда“ (Евреи 4:16). Тази помощ осигурява ежедневното спасение, от което ние, грешните създания, толкова много се нуждаем.
За да бъдем спасени, трябва да бъдем оправдани, а нашето оправдание изисква Исус да бъде възкресен: „Той беше предаден на смърт за нашите грехове и беше възкресен за живот за нашето оправдание“ (Римляни 4:25). Връзката между възкресението на Христос, нашето спасение и нашето оправдание е допълнително дадена в Римляни 10:9-10, когато Павел пише: „Повярвай в сърцето си, че Бог Го възкреси от мъртвите, (и) ще бъдеш спасен... Защото със сърцето си вярваш и си оправдан.“
Не е нужно да вярваме на несигурни доказателства, че Той е възкръснал, защото Петър свидетелства, че „Бог възкреси този Исус, и ние (учениците) всички сме свидетели на факта“ (Деяния 2:32). И Павел записва, че след като им се е явил, „Той се е явил на повече от петстотин братя едновременно“ (1 Коринтяни 15:5-8), много от които са били още живи по време на неговото писане. Така възкресението на Христос е особено „евангелие“, или Блага вест, защото означава, че тези, които принадлежат на Него и които умират, също ще бъдат възкресени (1 Коринтяни 15:20-23). Спасението от бича на смъртта е дошло за всички вярващи!
Евангелието на Божията благодат
Тази фраза се използва от Павел, за да опише своето проповядване. Той казва: „Господ Исус ми е дал задачата да свидетелствам за евангелието на Божията благодат“ (Деяния 20:24). Той по-нататък свидетелства, че „Бог, нашият Спасител... иска всички хора да бъдат спасени и да достигнат до познание на истината“ (1 Тимотей 2:4). Важна истина на евангелието е, че не можем да бъдем спасени чрез собствените си усилия: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра – и това не е от вас, то е дар от Бога – не чрез дела, за да не може никой да се хвали“ (Ефесяни 2:8-9).
От самото начало човекът се е стремял да бъде праведен пред Бога (Битие 4:3-5), а също и пред ближния си. Изключително религиозните фарисеи, без успех, „се стремяха да установят собствена... праведност“ (Римляни 10:3). Техните усилия да практикуват дори дадена от Бога религия не можеха да им донесат праведност, защото се изисква повече, отколкото хората могат да направят. Така Благата вест е, че „Бог направи Този, Който нямаше грях, да бъде принос за грях за нас, за да можем в Него да станем Божия праведност“ (2 Коринтяни 5:21).
Тази Божия праведност не е само състояние на „битие“, но и състояние на „правене“. По Божия благодат ние сега сме „Божие творение, създадени в Христос Исус за добри дела, които Бог предварително е приготвил за нас да вършим“ (Ефесяни 2:10). Стремежът да вършим тези дела е това, което се има предвид под продължаване „да работите за вашето спасение“ (Филипяни 2:12), а не да работите за вашето спасение. Вършенето на тези дела е също това, което Писанието има предвид под подчинение на евангелието, а не просто подчинение на правила.
Евангелието е, че на тези, които вярват, е дадена силата да „се покоряват на евангелието на нашия Господ Исус Христос“. Но тези, които няма да повярват, които „не познават Бога и не се покоряват на евангелието на нашия Господ Исус Христос... ще бъдат наказани с вечно унищожение и изключени от присъствието на Господа“ (2 Солунци 1:8-9).
Евангелието и съдът
Истината е, че „Бог ще съди тайните на хората чрез Исус Христос, както (евангелието) заявява“ (Римляни 2:16). Добрата новина за нас обаче е, че „сега няма осъждане за тези, които са в Христос Исус“ (Римляни 8:1).
Да, вярно е, че „всички ще застанем пред Божия съдебен престол“ (Римляни 14:10), но вярващите не трябва да се страхуват, защото „Бог (ни) оживи с Христос (и) Той ни прости всичките ни грехове“ (Колосяни 2:13). Следователно, „колкото е далеч изток от запад, толкова далеч е отстранил от нас нашите престъпления“ (Псалм 103:12). Така, тъй като греховете ни са отстранени от нас, те няма да излязат наяве, когато „се явим пред съдебния престол на Христос“. Неговата цел няма да бъде да съди греха, а да съди нашите дела, „за да получи всеки това, което му се дължи за нещата, извършени, докато е бил в тялото, било то добро или лошо“ (2 Коринтяни 5:10).
Наистина е добра новина да научим, че единственият съд, който очаква вярващия, е оценката от нашия Учител на нашата служба за Него. Някои от нашите дела ще бъдат счетени за безполезни, а някои ще бъдат счетени за достойни за награда. Но удивително, това, което е счетено за достойно за награда, няма да е било извършено от нас самите, а от силата на Светия Дух, дадена ни, когато повярвахме.
Така евангелието е не само, че можем да избегнем проклятието, но и че можем да произвеждаме похвални плодове за Бога. Нека го направим!
