Наследникът и пътят на вярата
В глави 20, 21 имаме въпроса за наследника и за пътя на вярата от друга гледна точка. Авраам отрича връзката си със съпругата си и е порицан от самия свят, който знае по-добре от него каква трябва да бъде тя. Бог обаче пази обещанията във Своята вярност и съди това, което се намесва в тази, която има отношение към тях. Наследникът на обещанието се ражда; и наследникът според плътта, син на робинята или на закона, е изцяло отхвърлен. Сега Авраам порицава силните на земята, пред които преди това е отрекъл връзката си със съпругата си.
Действащо неверие: Божието опазване на Сара
Но тези две глави трябва да бъдат развити малко повече. Подобно на слизането на Аврам в Египет, имаме неверие, което действа по отношение на пътя, към който той е бил призован по благодат, показано, както винаги, във връзка с ходенето в интимността на връзката, в която Бог го е поставил, от която жената е израз в типовете. Тук Сара е майката на наследника на света, съпругата на Авраам, според обещанието, и за Авраам, според надеждата на църквата, както видяхме (въпреки че Израел беше съдът според плътта). Тази позиция той отрича. Сара отново е негова сестра. Това беше по-лошо от преди, защото тя е, за вярата, майка на наследника на света. Авимелех грешеше и действаше, за да угоди на себе си, но действаше несъзнателно. Авраам пред Бога беше в по-фалшивата позиция от двамата. Бог предупреждава Авимелех и запазва Сара със Своята собствена сила, която липсата на вяра на Авраам беше свързала със света; и Авимелех я връща, с остър укор към църквата, както е типизирано тук, че тя поне е трябвало да знае собствената си връзка с Христос. Все пак, по същество, Авраам беше на мястото на вяра и благословение; и като Божи пророк, на когото никой не трябва да вреди, се застъпва за виновния Авимелех, защото тук всичко е благодат. Има още една точка, която трябва да се отбележи тук, че това беше уговорка на неверие, когато той за пръв път тръгна от бащиния си дом (Битие 20:13), толкова скоро зародишът на неверието започна да действа в призования на обещанието. Но Бог поддържа божественото право на вярност на църквата по всяко време. Но сега наследникът е роден, наследникът на обещанието.
Наследникът на обещанието е роден и наследникът на робинята е изгонен
Ефектът от това е, че не само разликата е известна на вярата, но и наследникът на робинята е напълно изгонен по отношение на наследството. Исторически той е запазен според Божието обещание, фигура на законния Израел; но по отношение на каквато и да е част от наследството, е напълно изгонен.
Правото на Авраам в света
И тук, освен това, Авраам вече не се страхува пред княза на този свят, но го порицава. Той има света, както и небесното общение, сега, когато наследникът е дошъл; и светът признава, че Бог е с него във всичко. Оттук кладенецът на клетвата е свидетелство за правото на Авраам в света и за признанието на Авимелех, че Бог е с него. Там, според клетвата и неговото право, така признато от света, той засажда горичка, завзема земята и се покланя, призовавайки името на вечния Бог — на Този, Който някога е обещал на Израел и никога не е изоставил Своята цел, и сега е изпълнил на земята това, което устата Му е изрекла: не, наистина, толкова благословена част, колкото небесното общуване и притежание на вяра, но доказателство за неизменната вярност на Бога, Който е дал обещанията. Там Авраам, символично, сега пребивава, където е била силата на света. Това ще принадлежи на Израел буквално, но ние, върху които са дошли краищата на света, го имаме по по-висш и по-добър начин. Това беше залог за това, което трябваше да бъде и ще бъде; нашата надежда е пренесена на небето, където Христос е отишъл. Но ние царуваме там по по-добър начин.
