Господ Исус беше отхвърлен като Създател, Който имаше претенции към този свят (Йоан 1:10), но също така конкретно от нацията, която Той беше избрал.
Бог избра Аврам от земя на идолопоклонство и го превърна в нация, която се оказа под принудителен труд в Египет. Техните викове се издигнаха и Бог ги чу. Той изпрати Моисей и брат му да изведат народа с голямо избавление, но още при първото изпитание ставаме свидетели на коравосърдечието на тази нация. Вместо да покажат вяра в Бог, Който ги беше извел от робство, те се оплакват (Изх. 14:12). Само малко по-късно народът иска фалшив бог да върви пред тях (Изх. 32:1–4). По-късно, когато народът пожелава цар като нациите около тях, Господ отговаря на Самуил, казвайки: „Те не те отхвърлиха теб, но отхвърлиха Мен, за да не царувам над тях“ (1 Цар. 8:7).
Всичко това и още повече предвещаваше окончателното отхвърляне на техния Месия. В тип виждаме това ясно в живота на Йосиф: „И братята му казаха: ‘Наистина ли ще царуваш над нас? Или наистина ли ще имаш власт над нас?’ И така те го мразеха още повече заради сънищата му и заради думите му“ (Бит. 37:8).
За щастие, Бог не се е отказал от Своя народ (срв. Рим. 11), нито пък се отказва от нас, когато се препъваме и проваляме. В един бъдещ ден те ще погледнат към Него (Зах. 12:10) и ще Го признаят, и Той ще царува като техен Цар. Не бива да бързаме да осъждаме действията на Божия избран народ, защото, макар и да е изумително да видим как те непрекъснато отхвърлят Бог, Който се грижи за тях и ги избавя, техните действия са записани, за да ни покажат, че нашите сърца не са по-различни и че Той остава дълготърпелив. Нека Той бъде прославен в нашето ходене в този свят, където Той все още е отхвърлян от масите.
