„И когато Исус се кръсти, веднага излезе от водата; и ето, небесата Му се отвориха и видя Божия Дух да слиза като гълъб и да почива върху Него.“ (Матей 3:16) Светият Дух отдавна търсеше място за почивка на земята, точно както гълъбът в дните на Ной след големия потоп. След 4000 години човешка история, Той най-накрая го намери в небесния Човек (виж 1 Коринтяни 15:47). Исая, гледайки към Христос, пише: „Духът Господен ще почива върху Него“ (Исая 11:2).
Божият Слуга беше по всяко време „свят, невинен, непорочен, отделен от грешниците“ (Евреи 7:26). В Него чистотата, безгрешността, кротостта и смирението бяха представени истински и телесно пред очите на хората. Това важи и за първите 30 години, които Той живя пред очите на Бога.
Нито веднъж Той не наскърби Светия Дух през това време. Всичко, което Той мислеше, казваше и правеше, се случваше под Неговото ръководство и прославяше Бога. Господ Исус е единственият Човек, в Когото Духът постоянно имаше свободата да влияе на всяко движение на живота!
Защо Светият Дух слезе върху Божия Син във физическа форма, като гълъб, докато се яви на учениците на Петдесетница във формата на разделени езици като огън (виж Деяния 2:3)? Защото с Него нямаше нищо, което да бъде съдено от огън. Хлебният принос беше без квас (виж Левит 2:11), а Христос беше без грях. Йоан пише: „в Него няма грях“ (1 Йоан 3:5). Учениците, от друга страна, въпреки че вече бяха спасени, все още имаха греховна плът в себе си, която винаги се бори срещу Духа (виж Галатяни 5:17). Това не се промени след изливането на Светия Дух.
Павел увещава ефесяните: „Не наскърбявайте Светия Божи Дух, с Когото сте запечатани за деня на изкуплението.“ (Ефесяни 4:30). Какво означава това на практика за вашия живот? Тъй като Божият Дух е свят, Той ще бъде наскърбен, ако толерирате грях в живота си. Той вижда снимките и филмите, които гледате, и също така чува музиката, която слушате. Той също така забелязва всяка мисъл, която подхранвате, всяка дума, която изричате, и всичко, което правите публично или тайно.
Ето защо е много важно редовно да преглеждате живота си и да практикувате самоосъждане, както пише Павел: „Нека очистим себе си от всяка сквернота на плътта и духа, като усъвършенстваме святостта в страх от Бога“ (2 Коринтяни 7:1).
Никаква празна дума не трябва да излиза от устата на християнин. Богохулството, гневът и всяко зло поведение наскърбяват Светия Дух и притъпяват Неговата работа в нас (виж Ефесяни 4:29-31). Колко бързо ни се случват такива неща, когато даваме място на плътта! Но има и друг начин: Господ Исус никога не е говорил лошо за другите.
Той никога не е губил самообладание и не се е карал с фарисеите, когато те Го нападаха и обиждаха. Вместо това, както Исая пише за Него: „Ще положа Духа Си върху Него… Той няма да се кара, нито да вика, нито някой ще чуе гласа Му по улиците“ (Матей 12:18-19).
Осъзнавате ли, че думите, които изричате, и нещата, които гледате, могат да имат много конкретно отрицателно влияние върху работата на Духа във вас? Колко често честно изследвате живота си пред Бога и практикувате самоосъждане?
