Второто и третото послание на Йоан настояват на истината. Второто предупреждава верните срещу приемането на онези, които не преподават Христовото учение, особено истината относно Личността на Христос. Третото насърчава вярващите да приемат и помагат на онези, които го преподават. Съответно и двете (и особено второто) наблягат на „истината“.
Апостолът обичаше тази избрана госпожа „в истината“; както и всички онези, които бяха познали истината, и то заради истината. Той ѝ пожела благословение в истина и в любов. Той се радваше, че е намерил някои от нейните деца, които ходят в истината. Той желаеше да има взаимна любов между християните, но това беше любов, да спазват заповедите; защото много измамници бяха дошли в света. Сега всеки, който престъпваше и не пребъдваше в Христовото учение, нямаше Бога. Той завършва своето послание, от което дадохме почти пълно резюме, като увещава тази госпожа, в случай че някой дойде и не донесе това учение, да не го приема в дома си, нито да му казва: „Бог да те благослови, или да бъде с теб“, или „Поздравявам те“. Защото да направи това би означавало да стане съучастник в злото, което той вършеше.
Фалшивото учение, което се разпространяваше по онова време, беше отричането на истината за Христос, дошъл в плът; но апостолът казва по общ начин, че ако някой престъпи и не пребъде в Христовото учение, той няма Бога.
Научаваме няколко важни неща в това малко послание. Мисията на човек, който проповядваше, никога не беше поставяна под въпрос, а учението, което той носеше; ако носеше здраво учение, той беше добре дошъл.
Жена, която имаше словото — като това послание, например — беше способна да съди неговото учение и отговорна да го прави. Трябваше да се поддържа безкомпромисна строгост, ако се засягаше учението относно Личността на Христос. Вратата трябваше да бъде затворена за всеки, който го фалшифицираше. Дори не трябваше да му казват: „Поздравявам те“; защото тези, които го правеха, ставаха съучастници в неговото зло дело. Това би било да помагат на измамите на Сатана.
Освен това, привидността на любов, която не поддържа истината, а се приспособява към това, което не е истина, не е любов според Бога. Това е злоупотреба с името на любовта, за да се подпомогнат съблазните на Сатана. В последните дни тестът за истинска любов е поддържането на истината. Бог иска да се обичаме един друг; но Светият Дух, чрез чиято сила получаваме тази божествена природа и Който излива Божията любов в сърцата ни, е Духът на истината; и Неговата задача е да прославя Христос. Затова е невъзможно любов, която може да търпи учение, което фалшифицира Христос, и която е безразлична към него, да бъде от Светия Дух — още по-малко, ако такова безразличие се представя като доказателство за тази любов.
Учението за наградата и венеца на славата, които работникът притежава в плодовете на своето служение, е представено в много силна светлина в стих 8. Това второ послание предпазва християните от всичко двусмислено по отношение на Личността на Христос; и увещава към непоколебима твърдост по този въпрос.
