Значението на малките неща
Каквото и да правите, правете го от сърце, като за Господа, а не за човеци, знаейки, че от Господа ще получите наградата на наследството; защото служите на Господ Христос. – Колосяни 3:23-24
Докато четях историята на Гедеон в Съдии 6-8, изведнъж ми просветна колко огромни бяха шансовете срещу малката армия на Гедеон от 300 мъже. Според Съдии 8:10, армията на „хората от Изтока“ се състоеше от 135 000 войници. Шансовете бяха 450 към 1! По човешки казано, Гедеон беше луд да се опита да проведе освободителна кампания срещу такава армия. Но ние знаем цялата история: Гедеон всъщност започна с армия от около 32 000, което би подобрило значително шансовете му. Но Бог имаше други планове и намали армията му до 300. Защо? За да попречи на израилтяните да си припишат заслугата за победата.
Виждаме този принцип на невъзможни шансове в цялата Библия. Аврам и неговите 318 обучени слуги се изправиха срещу армиите на четирима царе, за да спасят Лот. Не се казва колко големи са били техните армии, но тези четирима царе смятаха, че са достатъчно големи, за да започнат война срещу други петима царе – несъмнено техните сили наброяваха хиляди. Не са дадени много подробности за битката, но Мелхиседек каза на Аврам, че това е „Всевишният Бог, Който е предал враговете ти в ръката ти“ (Битие 14:20 NKJV).
Друг забележителен пример за този принцип е завръщането на малка група израелски изгнаници, споменати в Ездра 2. Те нямаха голяма армия, която да ги защитава по време на пътуването им. В сравнение с дните на слава на Израел, този брой завръщащи се изглеждаше много незначителен и със сигурност слаб, но въпреки това Бог имаше конкретен план и цел за тях.
Захария и Агей бяха пророци, изпратени от Бога, за да насърчат израилтяните по време на трудното възстановяване. В Захария 4:6-7 ангел даде послание на Захария за Зоровавел, който водеше първото завръщане на изгнаниците: „‘Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Моя Дух’ казва Господ на Силите. ‘Кой си ти, о, велика планина? Пред Зоровавел ще станеш равнина!’“ Какво насърчително обещание, че всички препятствия ще изчезнат, не чрез военна мощ, а чрез силата на Светия Дух. Тогава Господ обеща още: „Ръцете на Зоровавел положиха основата на този храм; неговите ръце ще го и довършат. Тогава ще разберете, че Господ на Силите Ме е изпратил при вас. Защото кой е презрял деня на малките неща?“ (Захария 4:9-10).
В Агей 2:3 Господ говори на Зоровавел и на народа: „Кой е останал между вас, който е видял този храм в предишната му слава? В сравнение с него, не е ли това във вашите очи като нищо?“ Това леко порицание ли е? Дали Зоровавел и народът са били обезсърчени, защото усилията им за възстановяване на храма са били толкова по-лоши от тези на Соломон? Някои по-възрастни хора, които помнеха оригиналния храм, очевидно са били разочаровани и са проливали сълзи при вида на новите основи, но по-младото поколение е било развълнувано от постигнатото (Ездра 3:13).
Новият Завет ясно потвърждава този принцип. Павел пише това за своите „трънливи“ проблеми: „Затова благоволявам в немощи, в хули, в нужди, в гонения, в притеснения за Христос. Защото, когато съм слаб, тогава съм силен“ (2 Коринтяни 12:10). Той също така по-рано заяви: „Бог избра немощните неща на света, за да посрами силните“ (1 Коринтяни 1:27). Защо? За да „не се похвали никое тяло пред Него“ (1 Коринтяни 1:29). Бог има двойна цел: да посрами арогантните и да попречи на Своите служители да станат горди.
Разбира се, най-добрият пример за този принцип е самият Господ, особено при Неговата смърт: „Защото, макар и да беше разпънат в немощ, все пак живее чрез Божията сила“ (2 Коринтяни 13:4).
Днес някои от нас може да са обезсърчени от нашите слаби усилия да служим на Господа. Нашата работа може да изглежда незначителна в сравнение с други християнски служения, но трябва да помним, че Бог ни е призовал към конкретна служба. От Него зависи дали нашето служение ще расте, ще остане същото или ще намалее. Успехът в християнското служение не трябва да се измерва по човешки стандарти. Това е Божия работа, Той контролира всичко и нито една служба за Него не е незначителна за Него.
