„Спомням си за твоята искрена вяра, която първо живееше в баба ти Лоида и в майка ти Евники, и съм убеден, че сега живее и в теб.“ 2 Тимотей 1:5 NIV
Влиянието, което ние, бабите и дядовците, имаме върху нашите внуци може да не бъде напълно осъзнато, докато не видим принципите, по които живеят, и възрастните, в които са се превърнали. Бабуването и дядуването ще се превърне в едно от най-възнаграждаващите преживявания, ако инвестираме духовно в нашите деца и внуци, както Лоида направи както с Евники, дъщеря си, така и с Тимотей, внука си. Писмата на Павел до Тимотей ни показват, че проявената вяра на баба Лоида е била благословение за всяко поколение оттогава.
Докато се опитваме да влияем на нашите внуци за Христос, ние се променяме, както съм сигурен, че Лоида се е променила, поне по три начина. Първо, ние се приближаваме до Бога в зависимост от Него. Второ, ставаме по-загрижени за наследството, което оставяме на нашите деца и техните деца. Трето, в крайна сметка живеем по-последователен, по-богат и по-пълноценен духовен живот. Докато предаваме нашите ценности и виждаме нашите деца и внуци да вземат решения да следват Исус, ние виждаме отново, че Той трябва да бъде пръв в живота ни, а всичко останало – далечна втора позиция.
По-трудно е да живееш последователен християнски живот пред нашите внуци, отколкото пред всеки друг. Те сравняват това, което виждат, с това, което са чули за нас от родителите си. Ние ставаме болезнено наясно с нашите духовни недостатъци, защото все повече осъзнаваме колко много нашите внуци ни наблюдават как вървим по пътя на вярата. Ние се приближаваме до Бога, когато виждаме къде трябва да се подобрим като християни.
Ние също така ще станем по-загрижени
за наследството, което оставяме на нашите семейства – не земни неща, а духовни ценности, които ще им повлияят през останалата част от живота им на земята и във вечността. Трябва да се молим нашите внуци да помнят не само хубавите моменти, които сме имали заедно, но и че сме им помогнали да познаят Исус като свой Спасител и да живеят по-близо до Него като свой Господ.
