Част 2
Всяко от евангелията описва случая, когато е било установено разчупването на хляба; обаче само първите три предоставят действителните подробности за Господната вечеря. Докато преглеждаме отделните записи на този случай, става ясно, че Вечерята е била празнувана само от Самия Господ и от онези Негови, които са били истински свързани с Неговата любов.
Йоан 13:30 ясно заявява, че Юда не е присъствал: „Тогава той, като прие залъка, веднага излезе; а беше нощ.“ Пасхата е била празнувана: всеки евреин, който е бил „церемониално чист“, е можел да участва, и Юда е направил това. Веднага след неговото напускане виждаме, че само Неговите, онези, свързани с Него чрез връзки на любов, са участвали в Господната вечеря. Така само онези, които са истински спасени, трябва да участват в това, Господната вечеря.
Личният характер в Евангелието от Лука
Именно в Евангелието от Лука намираме най-пълното описание на това празнуване на любовта. Само в това описание е даден много личният характер:
„Това е Моето тяло, което е дадено за вас. Това правете за Мой спомен.“ „Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която се пролива за вас.“
Това изразяване на връзката на любовта, установена чрез смъртта на Христос, със сигурност е най-важната мисъл при участието в Вечерята. Казвано е, че в разказа на Лука Самият Господ показва на учениците Си по какъв начин Той все още може да бъде с тях след Своето заминаване; тоест, във Вечерята те ще „си спомнят за НЕГО“.
Не става въпрос просто за припомняне на едно историческо събитие, а по-скоро при приемането на хляба и виното има припомняне (буквалното значение на „помня“) на Самия Него, по много личен начин. Реалността на Неговата смърт със сигурност би заела сърцето в такъв момент, но в същото време има пълно признаване на Него като Живия, „жив завинаги“, „първородния между много братя“.
Връзката между Пасхата и Господната вечеря
Връзката, която наблюдаваме между Пасхата и Господната вечеря, е най-трогателна. Пасхата припомня нощта „много за помнене“, когато кръвта на закланото агне е била поръсена по стълбовете на вратите и по горния праг на къщите на онези в Египет, които са били защитени от съда, минал над виновните около тях. За израилтяните това е било по-скоро залог за изкупление, не само за да ги изведе от робство, но и за да ги въведе в добрата земя на Божията цел.
Тип, поддържан в продължение на 1500 години, на нашия благословен Господ, истинското Пасхално агне, чиято смърт е основата и залогът за изкупление и избавление, далеч по-дълбоко и по-широко от всичко, което някой израилтянин някога е знаел или мечтал. Не е ли чудесно да видим изпълнението на типа в самия Пасхален ден, „нашата Пасха, пожертвана за нас“? Със сигурност това докосва сърцето отново, докато думите на нашия Господ отекват в ушите ни: „С желание съм желал да ям тази Пасха с вас, преди да пострадам“ (Лука 22:15). Като яде Пасхата с учениците Си, нашият Спасител се свързва с благочестивия остатък от деня, като се погрижи да яде по-рано от обичайното сред евреите.
Ясно е, че евреите обикновено са яли Пасхата в петък следобед, както бихме казали, докато Господ е ял в четвъртък вечерта. Резултатът е, че по времето, когато Пасхата обикновено е била ядена, истинското Пасхално Агне е било принесено.
Установяване на нов ред
След като Пасхата е изядена, Господ формално я отменя за момента, с декларацията, че Той няма повече да яде от нея, докато не дойде Божието царство. Това, без съмнение, е препратка към установяването на Царството в проявление и сила. Това е собственият залог на Господ, че въпреки привидното затваряне на всичко чрез Неговото отхвърляне и смърт, нищо от Божията цел няма да се провали, всяко Божие обещание относно Христос ще бъде напълно осъществено.
Междувременно, нов ред е въведен и установен в Господната вечеря. Тази малка група около Него в онази нощ на предателство представлява цялата група, която, като яде от хляба и пие от чашата, показва Неговата смърт – тоест Неговото отхвърляне тук – до Неговото повторно идване. Как пленява сърцата ни, когато мислим за Господ, Който е имал пълно знание за всичко, което ще се случи с Неговите – тяхното отричане, изоставяне и бягство пред опасността – изразявайки копнежа на Своята любов към тях; тази любов, която би ги държала близо до Него в онзи мрачен час.
Тогава си спомняме милостивите думи на Господ в горната стая и по пътя към Гетсиманската градина в Йоан 13-17. Изглежда, че с нарастването на натиска, сърцето Му намира облекчение в изявяването на богатствата на божествената любов. Тези богатства, без съмнение толкова скъпоценни за онези около Него онази нощ, са ободрявали сърцата на всички светии, които са били въведени в този кръг на божествена любов.
