„Едно нещо знам. Бях сляп, но сега виждам.“ Йоан 9:25 NIV
Исус е в служението Си с пълна пара. Където и да отиде, множества Го следват. А фарисеите Го питат: „Кой си Ти? Какво правиш тук? Кой Ти дава власт да правиш това?“ И Го обвиняват: „Трябва да бъдеш убит с камъни! Ти си от дявола!“ Нищо от тези неща не спира работата Му, нито би могло. Във всичките си опити да дискредитират Исус, фарисеите в крайна сметка изглеждат глупави, безсърдечни, безбожни – грижещи се повече за процедурата и гордостта, отколкото за душата на индивида. Отново и отново Исус ги разочарова с твърдението Си, че е Божият Син, и със способността Си да оборва техните аргументи, докато говори на сърцата им.
Роден сляп
След един такъв дебат, Исус се измъква точно преди да Го убият с камъни. И Той минава покрай човек, роден сляп (Йоан 9). Учениците Му Му задават много озадачаващ въпрос: „Кой е съгрешил, този човек или родителите му, та се е родил сляп?“ Това може да изглежда като глупав въпрос. Но в онези дни лошото здраве, бедността и болестите често се приписваха на греховен живот. Докато грехът може да е причина за тези неща, в този случай самият Исус ни казва, че този човек е роден сляп, „за да се явят Божиите дела в живота му“ (9:3).
Но слепият човек не знаеше това. Всичко, което знаеше, беше, че е сляп – осъден на живот на просяк, отхвърлен от обществото, и за какво? Никой не знаеше, освен Исус. Може би си мислеха, че знаят. Осъждането ни е лесно: „О, пак онзи мръсен просяк! Просто го игнорирайте и продължавайте да вървите, деца. Грешник, така ти се пада!“
Не всички бяха толкова сурови. В по-голямата си част вероятно просто бяха свикнали той да е там. Протегнатата му ръка, чакаща нещо, каквото и да е, за да помогне на безнадеждния. Човек след човек минаваше, хвърляйки му дребни монети – докато един ден един много различен Човек не се приближи до него. Други са с Него. Той казва, че е „светлината на света“ (9:5).
Исус плюе на земята, прави малко кал от плюнката Си и я поставя на очите на човека. Единствените Му инструкции са: „Иди... измий се в къпалнята Силоам“ (9:7). Това, което е наистина удивително, е, че слепият човек го прави. След всички тези години той можеше да каже: „Ти ми слагаш малко кал на очите и очакваш да направя какво?“ Какъв трагичен отговор би бил това. Но вместо това той прави точно това, което му е казано. Защо?
Даден поглед
Представете си колко отчаян трябва да се е чувствал този човек – сляп, без надежда за излекуване, би опитал всичко. Той е отчаян: „Каквото и да е необходимо. Ще направя каквото кажеш.“ Но това е повече от отчаяние. Това е оркестрация от Бога. Защо? За да покаже Своите дела. Този човек, без надежда, се подчинява на гласа на невидим Човек – и става първият човек в историята, роден сляп, който ще получи зрението си.
Човек би си помислил, че това ще бъде повод за голямо празненство. Но се случва нещо тъжно. Скептиците излизат със съмнение: „Не е ли това същият човек, който седеше и просеше? ... Не, той само прилича на него“ (9:8-9). Но бившият сляп човек вика: „Аз съм човекът.“ Затова те питат какво би попитал всеки добър скептик: „Как тогава се отвориха очите ти?“ (9:10).
Единственият отговор на човека: „Човекът, когото наричат Исус, направи кал и я сложи на очите ми. Той ми каза да отида в Силоам и да се измия. Затова отидох и се измих, и тогава можех да виждам“ (9:11).
Човешката природа не винаги е нещо, с което да се гордеем, но тя поддържа скептиците живи – и те водят този човек при фарисеите. Защо направиха това? Наистина нямаше нужда. Дори и да не му вярваха, това чудо нямаше да им навреди – освен ако не беше това, което беше направено, а кой го беше направил. Когато го попитаха какво се е случило, този човек каза: „Исус го направи.“ И това беше проблемът. Фарисеите трябваше само да чуят това име и нямаше да се успокоят, докато не намерят някаква грешка в това, което Той правеше.
Време е да свидетелстваме
Разследването бързо се превръща в инквизиция. Те разпитват бившия сляп човек, след това родителите му – и след това отново него. Само че вече не питаха какво се е случило, а за Исус, който отново разбъркваше нещата. Но никой не искаше да каже това, което те искаха да чуят, затова те го казаха сами: „Ние знаем, че този човек е грешник“ (9:24).
Това е, което гордостта в себе си винаги прави – отхвърля истината в полза на това, което иска да чуе. Фарисеите правят това много добре: „Исус не може да бъде Божият Син. Няма начин Той да е Месията.“ Тяхното неверие отказваше да приеме, че това, което Той направи, може да бъде направено само чрез Бога.
Човекът в центъра на спора запазва позицията си. Бившият сляп човек нямаше много отговори. Всичко, което можеше да каже, беше: „Едно нещо знам. Бях сляп, но сега виждам“ (9:25). Той не можеше да каже нищо друго, защото не знаеше нищо друго. Не можеше да спори с фарисеите, но отговорите му не им харесваха. Всичко, което можеше да направи, беше да им разкаже какво се е случило.
В действителност, това е всичко, което всеки от нас може да каже. Как можем да обясним Божието дело? Можем да разкажем какво се е случило и къде е нашата надежда. Но да разясним тайните на Този, който ни е създал и ни спасява, не може да бъде направено. Можем да разкажем какво ни се е случило. Надяваме се, че другите ще могат да го видят.
Съседите на слепия човек можеха. Те казаха: „Не е ли това същият човек, който седеше и просеше?“ Когато дойдем при Христос – или по-добре, когато Той дойде при нас – ние вече не сме слепи просяци, а зрящи деца на Всевишния Бог. Не знаем всичко и никога няма да знаем. Но едно е сигурно, ние виждаме!
Време е за поклонение
Може би най-красивата част от тази история се случва, след като този човек е изгонен от фарисеите и Исус научава за това. Той идва при него и се разкрива като „Сина Човешки“. И бившият сляп човек „повярва“ и „Му се поклони“ (9:38).
Не трябва ли и нашият отговор да бъде такъв? Някога бяхме слепи, но сега виждаме. Не трябва ли другите да забележат промяната в живота ни? Не трябва ли да свидетелстваме за тази промяна? Не трябва ли да се покланяме на Този, който е отговорен за това, че ни е извел от тъмнината в светлината, отнемайки слепотата и давайки ни зрение?
