Добре дошли на последния ни видеоклип от поредицата ни за кротостта на Христос. В тази сесия бих искал да говоря за две обещания във връзка с кротостта, които намираме в Божието Слово.
Първото е в Псалм 25, стих 9, където Давид казва: „Кротките ще води Той в съд, и кротките ще учи на пътя Си.“ Сега, може да си зададем въпроса: защо това обещание е дадено особено на тези, които са кротки?
Кротостта означава да не се съпротивляваш на Божията воля, а да се покоряваш на Божията воля. И ако се покоряваме на Божията воля, ако имаме желание да вършим Божията воля, каквото и да е то, тогава ще бъде лесно за Бога да ни насочва по Своя път. Тогава наистина ще преживеем Божието ръководство. Но ако настояваме на собствената си воля, ще стане по-трудно.
Господ Исус винаги е бил кротък и се е покорявал на волята на Своя Отец. И в Йоан, глава 11, когато Неговият Отец е искал Той да се върне в Юдея, учениците Му реагирали, като казали: „Не се връщай на това място! Юдеите току-що се опитаха да те убият с камъни, опитаха се да те умъртвят. Не се връщай!“ Но Господ Исус, знаейки, че е в центъра на Божията воля, отговорил: „Ако някой ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.“ Защото Христос знаеше, че е в центъра на Божията воля, Той не трябваше да се страхува. И същото е вярно и за нас: ако сме кротки и покорни на Божията воля, можем да оставим всички последствия на Него. Ако наистина живеем в общение с Господа, покорни на Неговата воля, ще бъде възможно за Бога да ни насочва с очите Си, и това е Неговото желание.
Давид казва в Псалм 32, стих 8: „Аз ще те вразумя и ще те науча на пътя, по който трябва да ходиш; ще те съветвам с окото Си върху теб.“ Това е прекрасно, ако наистина можем, като погледнем към Бога, да знаем каква е Божията воля, защото сме в този свят на кротост, и Бог лесно може да ни насочва по Своя път. Но ако настояваме на собствената си воля, ако се придържаме към собствената си воля, нещата ще станат по-сложни. И четем в Псалм 32, стих 9: „Не бъдете като кон, като муле, които нямат разбиране, чиито юзди трябва да бъдат с юзда и оглавник за обуздаване, иначе няма да дойдат при теб.“ Виждате ли, ако настояваме на собствената си воля, бунтувайки се в сърцата си срещу Божията воля понякога, тогава Бог трябва да използва различни средства, за да ни постави на правилния път. Но кротостта ще ни помогне да бъдем насочвани според волята на Господа.
Има второ обещание в Исая, глава 29, където в стих 19 се казва: „Кротките ще увеличат радостта си в Господа.“ Обичам този стих. И защо кротките ще увеличат радостта си в Господа?
Сега, кое е първото нещо, което губим, когато се ядосаме или сме недоволни в сърцата си? Мисля, че първото нещо, което губим, е наистина радостта в Господа. Но ако имаме кротък дух, ако кажем: „Да, Отче“, и ако приемаме всякакви обстоятелства като идващи от Бога, ще разберем Господ Исус по-добре, защото Той е живял тук на този свят, казвайки: „Да, Отче.“ И ние ще го разберем. Той ни разбира. Той знае точно през какво преминаваме. И като имаме кротостта на Христос и се покоряваме на Божията воля, ние имаме общение с Христос. Ще преживеем, че Той ни разбира, и наистина можем да се наслаждаваме на Неговото присъствие, и това ще увеличи радостта ни в Господа.
Имаше един човек, който беше в затвор около четири години. Сега, представете си, че сте в затвор четири години. Вероятно бихте ли започнали да се бунтувате срещу Божията воля? Сега, този човек, след четири години, написа писмо на радост от затвора и увещаваше тези, които бяха извън затвора: „Радвайте се в Господа винаги, и пак казвам, радвайте се!“ Сега, това беше апостол Павел. Как беше възможно за него да насърчава другите да се радват в Господа? Защото той самият се радваше в Господа. Той наистина каза: „Да, Отче.“ Той се покори на Божията воля. За него, той каза: „За мен да живея е Христос, а да умра е придобивка.“ Това наистина беше неговият житейски принцип, и затова той можеше да увеличи радостта си в Господа и да насърчава другите да се радват в Господа.
Но искам да завърша отново с примера на Господ Исус. В Лука, глава 10, имаме паралелния пасаж на Матей, глава 11. Започнахме с това в първата ни сесия. И в Лука, глава 10, намираме времето на отхвърлянето на Христос. И хората, те Го отхвърлиха и Неговото свидетелство, Неговото служение. Започнаха да богохулстват срещу Него. Ужасни обстоятелства за Него. Но каква беше Неговата реакция?
Сега, четем в Лука, глава 10, 21: „В същия час Исус се зарадва в духа и каза: Хваля Те, Отче, Господи на небето и на земята, че си скрил тези неща от мъдрите и разумните, и си ги открил на младенците. Да, Отче, защото така е било угодно пред Твоите очи.“ В същия час Исус се зарадва в духа. Представете си времето на Неговото отхвърляне, и когато хората се отнасяха много зле с Него, Той успя да се зарадва в духа поради кротостта, която практикуваше в живота Си. И виждате ли, ние трябва да се учим от Бога. Ние също трябва да кажем: „Да, Отче“, и това ще увеличи радостта ни в Господа. Това е Божието желание за нас. Така че, нека подражаваме на Този, Който е казал: „Учете се от Мен, защото Аз съм кротък.“
