От: Г. Дейвисън
След като излезе последният ни труд, постъпиха допълнителни запитвания относно различията, които посочихме. Преди няколко дни попаднахме на следния откъс, който може да помогне да изясним темата малко повече.
„Матей използва само израза „Царство небесно!“ Често, в общ смисъл, той може да бъде взаимозаменяем с „царството Божие“, както виждаме, сравнявайки Лука. Въпреки това, двете фрази не винаги могат да се заменят една с друга, и Матей използва „царството Божие“ в няколко пасажа, където „царството небесно“ не би могло да се използва. (Матей 6:33; 12:28; 21:31, 43). Така „царството Божие“ е било там, когато Христос царят е бил там; „царството небесно“ започва с Христос отивайки на небето. Скоро, когато Сатана престане да управлява, то ще бъде „царството небесно“ (и Божие също, разбира се), не в тайна, а в проявление. „Царството Божие“ има и морална сила, която „царството небесно“ няма; и по този начин често се използва от Павел и е било особено подходящо за целта на Духа в Лука.“ (JND) Следвайки очертанията на царството в най-широката му форма, сега ще го разгледаме по-ограничено, диспенсационно, както ни е представено в седемте притчи в Матей 13. Тук имаме очертание на цялата християнска изповед, която започва в деня на Петдесетница и ще продължи до края на този век. Започвайки само с добро семе, то е станало смес от добро и лошо, но разрешаването на всичко това ще се случи, когато светиите бъдат отведени на небето, а останалите бъдат оставени за съд в този свят. Тъй като този характер е възникнал едва след като Христос е бил на небето, царството се разглежда като тайна, защото имаме царство без видим цар. Това е аспект, който могат да разберат само тези, които имат очи да виждат, затова нашият Господ им говори за „тайните на небесното царство“ (ст. 11).
Царството в притчите от Матей 13
Трябва да отбележим, че първата притча не е наречена подобие на царството, макар че едва ли има съмнение, че тя го е подготвяла. Сеячът по-скоро обхваща по-късната част от служението на нашия Господ и идва едва след отхвърлянето Му от Израел. Той приема отхвърлянето Си в глава 11 и официално отхвърля нацията в глава 12, след което започва нова работа като Сеяч – този път не с Израел предвид, а със Събранието предвид, защото това е свързано с тези притчи. Освен това, нямаме споменаване на „нива“ в притчата, която нашият Господ казва в тази глава „е светът“. Отново, причината е, че Неговата работа не е надхвърляла границите на Палестина.
Царството, както е очертано в другите шест притчи, не започва, докато Христос не е в слава. Това ясно се вижда в следващата притча, където нивата е в ръцете на хора. Без съмнение сеитбата от нашия Господ е произвела компанията, която е получила Светия Дух в деня на Петдесетница, и на тях е била поверена грижата за нивата, и тя е била в грижата на хора оттогава. В подкрепа на това отбелязваме, че „нивата“ (ст. 38) става „неговата нива“ (ст. 24) и „твоята нива“ (ст. 27). Кога нивата стана Негова нива? Когато Той продаде всичко, което имаше, и я купи; препратка към смъртта на нашия Господ. Така втората притча говори за „неговата нива“ и ясно показва, че царството, както е очертано в тези други шест притчи, е имало своето начало след кръста с идването на Светия Дух в този свят. Господ като Сеяч в първата притча подготви това, но само като Сеяч във втората притча Той го осъществи в този свят.
В първото подобие на царството, започващо от стих 24, виждаме въвеждането на царството в този свят от нашия Господ – Сеяча – но чрез апостолската компания, наречена тук хора. Докато те спяха – не Сеячът – врагът пося плевели сред пшеницата. Тук е тайната на цялото зло, което се намира в лоното на християнството днес. И пшеницата, и плевелите растат заедно, що се отнася до нивата , и това състояние ще остане до края на века. В края на този век ангелите ще излязат и ще вържат плевелите заедно, за да ги изгорят, а Господ ще събере Своите при Себе Си. Вярваме, че редът е: първо плевелите се връзват, след това пшеницата се събира в хамбара, и накрая плевелите се изгарят, след като пшеницата е отнесена. Всичко това е в подготовка за праведните да заблестят „като слънцето“, като по този начин посочва небето като мястото, от което ще заблестят (ст. 43).
„Накрая Той ще върже цялата работа на врага на снопове; тоест, Той ще ги подготви в този свят за съд. Той тогава ще отведе църквата.“ (J.N.D. Synopsis, том 3, страница 93.) Докато говорим за събранието, свързано с тези притчи, ние не пропускаме да правим разлика между царството и Събранието. Факт е, че царството е въведено в света със силата на Светия Дух с цел да осигури Събранието. Не може да има мисъл за добро и лошо в Събранието, но това ще стане по-ясно, докато следваме учението на нашия Господ в другите притчи.
След това имаме притчата за синапеното дърво, ст. 31. Това ни показва как небесното царство става велика световна сила, макар и с доста малко начало. Без съмнение свързването с политическите сили е довело до това. Толкова светска е станала изповядващата се Църква, че Дяволът и неговите ангели са здраво установени в нея. Словото на Господа към Пергам ясно заявява това: те живееха там, където е престолът на Сатана (Откровение 2:13). За пълния резултат от това трябва да се обърнем към Откровение 18:2, „жилище на демони, и убежище на всеки нечист дух, и клетка на всяка нечиста и омразна птица.“ Такава бързо става сферата на царството.
След това в следващата притча за жената, която скрива кваса в три мери брашно, ни е дадено да видим, че заедно с външното величие има и вътрешна поквара. Без съмнение двете вървят заедно. Сравнявайки това със Захария 5:5-11, където „ефата“ е същата мярка като три мери (три сеа), ясно се намеква за идолопоклонство, и ние вярваме, че то ще се прояви в пълния си характер, когато отстъпилото християнство се поклони на образа на звяра. Сравнението с „жената“ се отнася до вавилонския характер на нещата, и, свързвайки тези подобия, това е алестият звяр, язден от жената, облечена в пурпур и алено. Такъв ще бъде крайният резултат от оставените плевели, след като пшеницата е безопасно на небето.
Интересно е да се отбележи, че всички тези притчи са били дадени от нашия Господ публично, извън къщата, и се отнасят до характера на царството, както се вижда публично в този свят. Той има много повече от това наставление, което да им предаде, но останалото им говори вътре в къщата; защото ако цялото това сериозно покварено състояние е трябвало да бъде посочено, все още има много от един много благословен характер, което да се предаде, но само на тези, които имат очи да виждат и уши да чуват. Обясненията се дават вътре в къщата. Можем да бъдем дълбоко благодарни, че ни е позволено да чуем нашия Господ да обяснява това, което е казал на множеството, и да добавя само за техните уши още три притчи, където всичко, което е жизненоважно и скъпо за Неговото сърце, им е открито. В тази връзка е добре да си напомним, че нашият Господ е не само собственик на „нивата“; Той е и „домакинът“ (ст. 27). Не чрез оглед на „нивата“ се учим за тайните на царството, а по-скоро като отиваме при домакина за обяснение. Резултатът е, че ние самите ще станем домакини (ст. 52) и по този начин ще можем да учим и други. Но останалото трябва да оставим за друг път.
Притчите, изречени в къщата
Първото нещо, което трябва да се отбележи за последните три притчи, дадени в тази глава, е, че те са били изречени в къщата; можем да очакваме сега нещо, което не е толкова явно в света и може да бъде разбрано само от тези, които имат очи да виждат и сърца да разбират (ст. 51). Първите три (вече разгледани накратко) показват претенциозния характер на царството в този свят, както се вижда от всички; тези неща са пряк резултат от плевелите, посяти сред пшеницата. Сега обаче ще чуем от устните на нашия Господ, че въпреки цялото това фалшиво проявление, в царството има нещо, което е ценно за Него – без съмнение резултат от пшеницата.
Някои са смятали, че Израел, църквата и народите са представени тук, но ако бяха взели предвид, че става дума за „тайните“ на царството в „този век“ (ст. 49), нямаше да изпаднат в тази грешка. Освен това, съкровището, което идва преди перлата, би забранило това, защото със сигурност „Събранието“ ще има предимство пред Израел в царството в бъдещия свят. Но не става дума за царството в бъдещия свят, а за царството днес, което е било установено, когато Светият Дух е слязъл от небето; в което нито Израел, нито народите като такива нямат никаква част. Тази глава учи толкова ясно, колкото думите могат да учат, че всичко фалшиво в това царство ще бъде изгорено, а всичко добро ще бъде на небето (ст. 30, 43), място, където нито Израел, нито народите ще бъдат.
В притчата за съкровището, скрито в нивата, доста неща се нуждаят от разглеждане. Първо, то е било скрито, след това намерено, после отново скрито; и е било известно, че е там, само на Този, Който е купил нивата. Никакво въображение не би могло да направи това Израел на земята, известен на всички народи като Божи народ. Имаме ли някаква светлина за това скрито съкровище? Със сигурност имаме, не в Изход 19:5, а в тази глава (ст. 35). Това е била тайната на Божеството, която Христос е дошъл да осъществи; тайна, която не е била известна в този свят преди. Нашата собствена преценка е, че тази притча отива по-далеч от Събранието и включва всички старозаветни светии, които ще съставят небесната компания от Евреи 12:22; наречени двадесет и четири старейшини в Откровение 4:4. Всеки наставен вярващ знае, че светиите, които са умрели в предишна диспенсация, ще бъдат възкресени, когато Господ дойде за Своите, и отдавна сме смятали, че съкровището ще ги включва като образуващи цялото семейство, което поема свещенството на небето. Вярваме, че всички те ще „заблестят като слънцето“ (ст. 43).
Но следващата притча, толкова добре позната ни, извежда Събранието в неговата собствена отличителност като „една скъпоценна перла“ (ст. 46). Ако възникне някакво съмнение относно това, един пасаж в Откровение 21:21 – където всяка порта е от „една перла“ – би показал нейната стойност и скъпоценност за Този, Който я е купил. Отдавна сме разбирали, че двадесет и четирите старейшини се състоят от цялата небесна компания, и това, предполагаме, е отговорът на съкровището; но когато стигнем до „сватбата на Агнеца“ (гл. 19:7), Събранието е видяно там в неговата собствена отличителност, а останалата част от небесната компания е призована да участва в събитието. След тази церемония двадесет и четирите старейшини никога повече не се виждат. Това, според мен, е причината да имаме тези две притчи: съкровището, цялата небесна компания; перлата, Събранието, което Христос обичаше и за което даде Себе Си. Струва си да се отбележи, че Той намери съкровището и купи нивата, за да го получи. За разлика от това, Той „търсеше“ добри перли и купи една, а не нивата; нито търсеше съкровище, както търсеше перлата, факти, които според нас потвърждават това, което сме предложили относно тяхното значение.
Накрая имаме притчата за мрежата, която ясно показва средствата, използвани за създаването на царството. Отново се връщаме към хората, защото чрез хора Господ изпрати евангелието, което е събрало цялата компания, наречена днес християнство, добро и лошо. Можем да забележим, че в предишната притча за плевелите и пшеницата имаме въведени „хора“. Така имаме и в „мрежата“, но при „съкровището“ и „перлата“ не се споменават хора , които да участват в това; всичко това беше от Него Самия, и можем да благодарим на Бога, че всичко, което Той прави Сам, е ДОБРО и ще остане за Неговото вечно удоволствие и нашето вечно благословение.
Още едно нещо заслужава внимание. Работа на ангелите е да се справят с лошото (ст. 49), а работа на хората е да се справят с доброто. Нека не се окажем да вършим работата, отредена на ангелите, и да губим времето си, опитвайки се да превърнем лошото в добро. По-скоро нека бъдем активни да осигуряваме и помагаме на това, което е явно добро, и така да се окажем „съработници за Божието царство“ (Колосяни 4:11). Ако тогава сме научили правилно от нашия Господ значението на тези притчи – а само в къщата можем да научим правилно – ще бъдем домакини, способни да изваждаме от съкровищата си „нови и стари неща“. Не нови и бъдещи неща, а нови и стари неща; онези неща от небесното царство в неговата тайнствена форма (както сме в него днес), но осигуряващи всички светии, които ще бъдат на небето при идването на нашия Господ. Трябва ли да добавим, че Неговото идване ще сложи край на този век, що се отнася до нас? След това всичко, свързано с този век, ще бъде изгорено в огъня, преди да заблестим като слънцето в царството на нашия Отец (ст. 43).
Царството в Йоан 3: Жизненият и духовен аспект
Завършвайки тези статии за царството, сега стигаме до третия и най-ограничен негов аспект. Вече го разгледахме в най-широкия му аспект, както е преподадено в пророчеството на Даниил. Второ, в неговия диспенсационен аспект, както е преподадено в Евангелието от Матей. В тази статия пред нас е жизненият и духовен аспект на царството, както е преподадено в Евангелието от Йоан. В Йоан 3, това е много ясно заявено в беседата на нашия Господ с Никодим. Отбелязахме в Даниил, че до определен момент на хората е позволено да действат своеволно, въпреки че Бог е владетел на вселената. След това, в Матей 13 отбелязахме, че на плевелите е позволено да растат заедно с пшеницата; на децата на нечестивия е позволено да живеят в границите на царството като свидетелство. В царството, както го имаме сега в Йоан 3, само живи, духовни вярващи, които са родени от Бога, могат да влязат в него. В другите три Евангелия царството е представено като сфера на изповед, и това може да бъде истинско или фалшиво; но тук в Йоан 3 само родените от Бога влизат в него, а децата на нечестивия никога не могат да намерят вход в него.
То се състои само от тези, които са родени от Бога и които вярват в Сина, получавайки в резултат спасение и вечен живот (ст. 16). Раждането от Бога е споменато в това Евангелие и преди, в глава 1:12-13. Четем, че две неща отличават тези, които са приели Сина: те „повярваха в Неговото име“ (ст. 12) и те „бяха родени… от Бога“ (ст. 13). Използваният тук глагол „бяха родени“ е в минало време, което ни учи, че те повярваха в Неговото име, защото „бяха родени“ от Бога. Същият ред се намира и в глава 3, където ни е казано, че всеки, който влиза в царството, първо се ражда отново (ст. 3-5), след това вярва в Сина (ст. 16). По този начин се формират и въвеждат в царството живи, духовни вярващи.
В този стих (ст. 13) има четири твърдения; едно е положително и три са отрицателни. Едното положително твърдение е: „които се родиха… от Бога.“ Трите отрицателни са: „не от кръв“, „нито от плътска воля“, и „нито от човешка воля.“ Тези три неща са съставните части на нашето човешко раждане в този свят. „Кръв“ би се отнасяла до природата на това раждане, „плът“ до агента, и „човек“ като източник. Това е, за което нашият Господ се отнася в глава 3: „роденото от плът е плът.“ Научаваме, че новото раждане не е продукт на природата, нито е причинено от плътта, нито произлиза от човека, а е изцяло от Бога („които се родиха… от Бога“). Повече подробности са дадени в глава 3 относно агентите, които Бог използва, за да осъществи това. В глава 1 акцентът е върху това какво новото раждане не е, докато в глава 3 акцентът е върху това какво е то и как се осъществява от Бога.
Когато Никодим дойде при нашия Господ, търсейки светлина, веднага му беше казано, че преди някой да може да види Божието царство, той трябва да се роди отново – наново, или от самото начало. Ново раждане не беше необходимо, за да се види Човек, извършващ чудеса; но за да се види Божието царство, въведено по този духовен начин от Исус, беше необходима напълно нова работа в душата. Освен това, когато той потърси допълнителна светлина за това как тези неща могат да бъдат, му беше уверено, че тази работа може да бъде осъществена само чрез Божието слово и чрез Духа. Това са агенти, които Бог използва, за да извърши работа, която не само отваря очите на хората, но и поражда в тях нова морална и духовна природа, която ги прави годни за влизане в царството. Други служители се използват, за да потвърдят тези неща. Яков ни казва в своето послание: „По Своя воля ни роди чрез словото на истината“ (Яков 1:18). Петър също ни казва: „Бидейки новородени… чрез Божието слово“ (1 Петър 1:23). Яков има предвид предимно източника; Петър по-скоро набляга на агентите; а Йоан добавя още една точка, какво е то по своята природа – дух.
Резултатът от тази работа е показан в нейното завършване в Йоан 3:16. Тези, които са новородени чрез словото и Духа, вярват в Сина и така влизат в царството, където получават спасение и вечен живот чрез Сина. Може би стих 3 представя началото на тази работа, а стих 5 нейното продължение, защото едва ли можем да си помислим, че някой, който е новороден и вижда царството, не влиза в него. Въпреки това, сигурно е, че само когато човек е новороден чрез словото и Духа, може да влезе; никой друг човек няма да намери място в това царство, който не е така обработен от Бога. Това е истинското царство и всички в него са от Бога: Йоан не представя царството диспенсационно като сфера на изповед, било то истинска или фалшива. Както казахме, това е царството в неговата жизнена и духовна форма; и само тези, родени от Бога и повярвали в евангелието, са запечатани от Духа и имат участие в него. Не е сферата на царството, а самото царство, което е предвид в тази глава.
Това е аспектът на царството, споменат в Римляни 14:17: „Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Светия Дух.“ В това царство Бог ни е въвел, като ни е родил отново и ни е дал от Своя Дух. Ако междувременно сме свързани външно с много фалшиви неща в сферата на небесното царство, фактът остава, че ние сме истинските деца на царството, живеещи и движещи се в силата на Божия Дух. Наша привилегия е да ходим подчинени на Неговата воля, ясно проявявайки, че сме такива, белязани от правда, мир и радост в Светия Дух.
