Вярата на нацията в Йехова; желание за Неговото завръщане в избавление и благословение
Първият псалм (Псалм 90) от книгата поставя народа — тоест благочестивата вярваща част от него — на основата на вярата в Йехова и изразява желанието за избавление и благословение от Неговата ръка. Първо, благочестивият израилтянин признава, че Йехова е бил жилище на Израел през всички поколения, тяхно убежище и техен дом; след това, Той е бил вечният Бог преди сътворението на света и е обръщал и връщал човека за миг, както Му е било угодно: времето не е било време за Него. Сега Израел е бил погълнат от Неговия гняв. Но това не е всичко. Въпреки че Неговата сила е била абсолютна, нейното използване не е било произволно. Това е било истинско и свято морално управление; и е направено искрено признание не само за явни грешки, но и за това свято Божие управление, което излага тайните грехове в светлината на Неговото лице (защото така, благословен да бъде Бог, Той прави). Дните им са преминали в този гняв. Те очакват гордостта на сърцето им да бъде така сломена, тяхната слаба смъртност да бъде запомнена, така че самодостатъчността, толкова естествена за нашето сърце, да бъде премахната и това сърце да бъде приложено към мъдрост — страха от Бога. Това поставяне на човека на неговото място и на Бога на Неговото, свързано с вярата, като тази на Израел в Йехова, е пълно с поука относно моралната позиция, подходяща за остатъка в онзи ден — по принцип винаги вярна. Така Йехова е очакван да се върне за избавление, с думите на вяра — докога? и, по отношение на Неговите слуги, Неговото дело да се яви, тъй като страданието е дошло от Него; и красотата на Йехова техния Бог да бъде върху тях, и тяхното дело да бъде утвърдено от Него. Това е истинската вяра на взаимоотношението, но на взаимоотношението с върховния Бог в Неговото свято управление на земята. Но, ако е така, Йехова е Богът на Израел.
