Новото аз и неговото практическо въздействие
Облечете новия човек, който според Бога е създаден в истинска правда и святост. —Ефесяни 4:24 JND
Аудиторията
Нашето заглавие е взето от току-що цитирания стих и въвежда темата, която желаем да обсъдим в тази статия. Става дума за това, което Бог има предвид за всички вярващи, които принадлежат към „Църквата на живия Бог“ (1 Тимотей 3:15 NKJV). Това започна със 120-те вярващи в Йерусалим, които включваха 12-те апостоли, заедно с 3000-те, които бяха прибавени към тях на Петдесетница (Деяния 1–2). Скоро след това Господ прибави още много към Църквата (Деяния 5:12-14, Деяния 11:19-24) и Той е правил това през годините и ще продължи до грабването (1 Солунци 4:16-18). Книгата Деяния записва как тези вярващи идват от напълно различни среди – юдаизъм и езичество – но бяха поставени заедно в напълно нов контекст. Те бяха наречени „християни“ (Деяния 11:26, виж Деяния 26:28; 1 Петър 4:16). Дори сега Господ желае да следваме техния пример.
Бог разкри Своите мисли за тези нови развития на апостол Павел, който ги сподели с Петър и Йоан, а по-късно и с другите апостоли, както и с нови вярващи на други места (Галатяни 1–2). Вярващите от Стария завет – Адам, Ной, Авраам, Давид и други – принадлежаха към различно семейство или група вярващи. Това ще бъде така и с тези, които ще бъдат спасени след грабването. Не казваме тези неща, за да усложняваме въпросите, а за да изясним какво се разбира под термина в Ефесяни 4:24 за „новия човек“ (JND) или „новото аз“ (ESV). Насърчавам ви да прочетете или препрочетете Посланието до ефесяни, докато молите Господ да ви изясни тези неща.
Вярващите, за които говорим в тази статия, както мъже, така и жени, са наречени „светиите“ и „тялото Христово“ (Ефесяни 4:12). Това обаче не означава, че вярващите, които принадлежат към различни времеви периоди – или преди Петдесетница, или след грабването – не са светии, защото и те са такива. Все пак, в контекста на Ефесяни 4, терминът „светиите“ се отнася до тези, които принадлежат към същото семейство от вярващи, което започна в Деяния 2 и което ще продължи, докато не „срещнат Господа във въздуха, и така … винаги ще бъдат с Господа“ (1 Солунци 4:17).
А вие? Принадлежите ли към тях? Живеейки сега, вашата възможност да бъдете спасени, да бъдете Божий светец, е днес. За вас „сега е денят на спасението“ (2 Коринтяни 6:2).
Източникът на посланието
Призванието и задачата на Павел беше да се увери, че вярващите в Ефес и на други места ще разберат тези неща. Затова те можеха да живеят според Божиите наставления. С други думи, Павел съобщи на вярващите нещата, които Бог му беше разкрил, които Той беше предназначил за всички християни. Той призова всички вярващи, тогава и днес, да ходят „достойно“ за своето призвание (Ефесяни 4:1) и им показа качествата, необходими за това: истинско смирение и кротост, търпение един към друг и готовност да прощават в истинска любов. Неговата загриженост беше те да разберат тези учения, да ги приложат на практика и да продължат да растат, като използват даровете, които Бог им беше дал. Павел наставляваше новите вярващи в Божиите мисли, за да могат да живеят съответно и да бъдат изградени (Ефесяни 4:12). Апостолът беше казал подобни неща на старейшините на Ефес, когато се срещна с тях в Милет (Деяния 20:17-38), на връщане към Йерусалим към края на третото си мисионерско пътуване.
Какво е „новото аз“?
Няколко години по-късно, от наетия си дом в Рим, където е бил държан като затворник две години (Деяния 28), Павел написва своето красиво писмо до ефесяни. Това специално писмо е за духовните благословения, които християните имат в небесата. Господ го е изпратил с намерението всички вярващи да бъдат информирани за тези въпроси, там и на други места, тогава и сега. За да се насладят на тези прекрасни неща, Бог Отец е осиновил всички истински вярващи като синове за Себе Си, споделяйки с тях благословенията, които радват сърцето Му. Тези благословения и привилегии водят до изливане на хвала и поклонение на Отца и Сина, в силата на Светия Дух, сега и завинаги (Ефесяни 1:3-14, Ефесяни 3:14-21).
След своето доктринално изложение, или обяснение, и двете си молитви в това удивително послание, апостолът описа нашето благословено положение и привилегии (Ефесяни 4:1-16). След това добави още наставления (Ефесяни 4–6). В контраст с предишния ни начин на живот в греховното ни състояние, настъпва обновяване при обличането на „новото аз“. Това ново аз може да бъде описано като „Христос, какъвто е сега, възпроизведен във всички вярващи чрез Божия труд в новото творение“ (разгледайте Ефесяни 4:24). Колко невероятно!
От наша страна, това предполага дълбока трансформация, както и специален ангажимент (Ефесяни 4:25-32), в постоянен процес на обновяване на нашия ум (Ефесяни 4:23). Това съвпада с нашето обличане на „новото аз“ според Бога, което е създадено в правда и святост на истината (Ефесяни 4:24). Думата „нов“ подчертава нов ред на нещата, докато обновяването в стих 23 показва продължаващ процес, който е нов и свеж. Гръцките думи за „нов“ (Ефесяни 4:24) и „обновен“ (Ефесяни 4:23) са различни.
Стих 24 подчертава, че тази нова същност – „новото аз“ или може би по-добре, „новият човек“ – е „според Бога“ (NKJV) и е „създадена в правда и святост на истината“ (NASB). Това описание предполага Божието творческо действие в пълно съгласие с Неговите стандарти за святост и правда. Апостолът също така обясни как това ново аз се проявява, или се вижда, в морална трансформация, което предполага, че в същото време се извършва удивително Божие дело. Павловите увещания ни помагат да разрешим нещата по практичен начин за Божия чест и за благословението на Неговия народ. Това са земни наставления, които трябва да прилагаме на практика във всеки един момент. Нека прочетем заедно два пасажа:
Но вие не така сте научили Христос, ако сте Го чули и сте били научени в Него, както е истината в Исус; [а именно] да сте съблекли според предишното си поведение стария човек, който тлее по измамните страсти; и да се обновите в духа на ума си; и да сте облекли новия човек, който според Бога е създаден в истинска правда и святост. —Ефесяни 4:20-24 JND
Това показва процес на учене за всички вярващи като ученици, или обучаващи се, в Божието училище. Не говори за религия, а за връзка с Него, и поради Него – връзка помежду си като Негови ученици и последователи. Писанията представят Христос Исус – личността, от която се учим и която се формира в нас (виж Галатяни 4:19), сега прославен, Който е Учителят чрез Светия Дух. Той е и нашият Урок за всеки ден и ситуация, в Божията жива Книга и Програма, ако мога да използвам този термин във връзка с Господ Исус. Библията – Писанията – са живи и мощни, представяйки величието на нашия Господ Исус на всяка страница!
Затова, като отхвърлите лъжата, всеки от вас да говори истината със своя ближен, защото сме членове един на друг. Гневете се, но не съгрешавайте; слънцето да не залезе над гнева ви, нито давайте място на дявола. Който е крал, да не краде вече, а по-скоро да се труди, като върши честна работа със собствените си ръце, за да има какво да сподели с всеки нуждаещ се. Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, а само такава, която е добра за назидание, според случая, за да дава благодат на тези, които слушат. И не огорчавайте Божия Свети Дух, с Когото сте запечатани за деня на изкуплението. Всяка горчивина, гняв, ярост, вик и клевета да бъдат отстранени от вас, заедно с всяка злоба. Бъдете добри един към друг, нежни, прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос ви прости. —Ефесяни 4:25-32 ESV
Този процес на учене и обновяване за формирането и изграждането на новото аз е доста задълбочен и ефективен, защото е Божия програма. Нека следваме тези наставления, които Павел ни даде, за нашето собствено благополучие и това на другите.
Подчинете се на Неговия план
Обличането на новия човек – новото аз – води до удивителни резултати, които демонстрират силата на Божиите методи и ресурси. Нека всички бъдем готови „да се стремим към златото“, както понякога се казва, и да не се съпротивляваме на делото на Светия Дух в нас и с нас.
