В добре познатата история за блудния син виждаме съвършен пример за пробудения грешник.
Докато стомахът на блудния син стържеше от глад в кочината на далечната страна, „той дойде на себе си“. Той дойде на себе си, преди да дойде при баща си. Това е истинската природа на библейското покаяние. Покаянието буквално е „промяна на ума“. То е осъждането на моя грях в светлината на благодатта. То е вътрешна промяна в нашето отношение пред Бога. Блудният син осъзна, че в бащиния му дом имаше изобилие от храна; имаше доброта в бащиния му дом. Именно „Божията доброта“, а не Божият съд, ни води към покаяние (Рим. 2:4). И така младият човек, пробуден в съвестта си относно това, докъде го е довело поведението му, сега беше привлечен от бащиния си дом.
Блудният син, осъзнал безнадеждността на състоянието си и изобилието в бащиния си дом, „стана“ и се върна към дома. Той подготви изповед, която щеше да репетира пред баща си, когато се прибере: „Съгреших“, което беше вярно; но последната клауза не беше. Да стане един от наемните слуги не беше в съответствие с величието на бащиното му сърце.
Колкото по-близо се приближаваше блудният син до бащиния си дом, толкова повече нарастваше тревогата му. Имаше работа в сърцето му, но все още нямаше пълна увереност. Колко вярно е това за преживяванията на вярващите в някакъв момент от живота им!
Треперейки, се надявахме на милост—
Някое самотно място вътре в вратата.
Той не получи място на слуга, а на син (Лука 15:22)! Нека познаете Божия мир и пълна увереност днес!
