Думата „икономия“ означава буквално „управление на дом“ или „икономия“. Следователно това е подредено отношение на Бога към хората в разнообразното управление на Неговите пътища в различни времена. Преглеждайки Божиите управления с човека, можем да забележим състоянието на невинност в Едем, макар че то едва ли е притежавало характера на икономия. Една заповед е била дадена на Адам и Ева и се е изисквало послушание, като е било обявено наказание, ако те се провалят.
Това е било последвано от дълъг период от почти 1600 години до потопа – време без ред, през което хората са покварили пътя си и земята е била изпълнена с насилие.
Тогава Бог е говорил на света чрез Ной, който е бил проповедник на правдата. Тяхното покаяние е било очаквано с дълготърпелива милост, докато ковчегът е бил приготвян (1 Петрово 3:20; 2 Петрово 2:5). Те не са се покаяли и старият свят е бил унищожен.
В света след потопа, управлението на човека от неговия ближен е било установено от Бога. Познанието за Бога, като Бог, който съди злото, е било разпространено от потомците на Ной. Традиции за потопа се намират по цялата земя. Това е било допълнително свидетелство за Бога. След това е последвало разделянето на земята на различни народи и племена, според техните семейства и езици. Сред тях е преобладавало невежеството за Бога въпреки свидетелството за Божията сила и божественост, и увещанието на съвестта, за което се говори в Римляни 1 и 2.
Около 360 години след потопа, Патриархалната епоха е започнала с призива на Авраам, ново и суверенно отношение на Бога; но това е било ограничено до Авраам и неговите потомци.
Икономия на Закона
Последвала е Икономията на Закона, строго първата публично подредена система на Божието отношение към хората и администрирана от ангели. Божиите слова са били дадени на един народ, единственият народ по цялата земя, който Бог е познавал по този начин (Амос 3:2). Това е била икономията на „Прави това и живей и бъди благословен; не се подчинявай и бъди проклет.“ Тази икономия е имала три фази:
Около 400 години под съдиите, когато Бог е щял да бъде техен цар, но през това време всеки е правил това, което е било правилно в собствените му очи
- 500 години като царство под монархия.
- 600 години от пленничеството до идването на Христос. Свързано с това е било пророческото свидетелство; законът и пророците са били до Йоан (Лука 16:16).
- По време на тази Икономия на Закона, Времената на езичниците са започнали с политическото превъзходство на Навуходоносор, главата от злато и цар на царете (Даниил 2:37, 38). Те все още вървят по своя път и ще продължат, докато Господ Исус не започне Своето царуване.
Икономия на благодатта и истината
Икономията на благодатта и истината е започнала след проповядването на Йоан с идването на Христос. По време на тази икономия Евангелието се проповядва на всяко създание под небето. Извикването на Църквата се осъществява, простирайки се като скоба от деня на Петдесетница до грабването на светиите (Деяния 2:1–4; 1 Солунци 4:13–18). На Павел е била поверена специална „икономия“ от Бога, както по отношение на Евангелието, така и за да изпълни Божието Слово чрез доктрината за Църквата като тяло Христово (1 Коринтяни 9:17; Ефесяни 3:2, 3; Колосяни 1:25, 26).
Икономия на царуването на Христос
Икономията на царуването на Христос е над земята по време на хилядолетието. Тя също така се нарича „икономия на пълнотата на времената“ (Ефесяни 1:10; Откровение 20:1–6).
Под тези разнообразни управления Божията доброта и вярност блестят, а провалът на човека е навсякъде очевиден.
„Господ, твоят Бог, те е водил… в пустинята, за да те смири и да те изпита, за да узнае какво има в сърцето ти“ (Второзаконие 8:2).
