Не е ли това удивителна история? Тя предполага, че самият Бог е донесъл жертва, от която е приготвил кожени дрехи. След това Той е облякъл Адам и Ева с тези дрехи. Те вероятно са наблюдавали как Бог приготвя и принася тази жертва. Никога не са виждали нищо подобно и цялата процедура трябва да ги е засегнала дълбоко.
Според левитската система, служещият свещеник имаше привилегията да бъде облечен с такава дреха, след като принесе на Бога всеизгаряне от името на израилтянин. Такава жертва беше изцяло за Бога, освен кожата ѝ, която беше запазена за служещия свещеник (Левит 7:8). С други думи, всеизгарянето, което беше изцяло за Бога, имаше една част, а именно кожата си, която беше дадена на служещия свещеник за негова лична употреба. Това ни дава концепцията за „кожена дреха“. Можем да видим в това илюстрация на това, което Бог е имал предвид за нас. Като свещенически синове, ние можем да бъдем заети да принасяме Христовата жертва на Бога, което е за Неговата радост. Наистина, Негова радост е да има много синове за Себе Си, облечени по този начин. Това ни напомня за „блудния син“, чийто баща поиска да бъде донесена най-добрата дреха, за да бъде облечен с нея възстановеният му син (Лука 15:22).
Бог ни е приел „във Възлюбения“ (Ефесяни 1:6) и ни е облякъл с Него. Когато Бог ни вижда, Той вижда Своя възлюбен Син, защото ние сме „в Него“ – чудна привилегия! Отец ни е благословил с всяко духовно благословение в Него (Ефесяни 1:3). Това никога няма да се промени. Така, като свещенически синове, ние можем да представим на Отца Неговия Възлюбен: Неговата Личност, Неговата жертва, всичко, което говори за Него и което е скъпо на Отца, а сега и на нас. Лука 15 ни помага да разберем Божията благодат и радостта на Отца. Всяка хвала на Отца и Сина!
