В това пророчество Исая описва вида погребение, което Месията ще има след смъртта Си. Ако римското разпятие е било брутално и ужасяващо, погребението на жертвите му е съответствало на тази смърт в своите унижения. Обикновено разпънатите престъпници са били оставяни на кръста след смъртта, заедно с естеството на престъплението им на табелата. Това е било направено като графично напомняне на минувачите какво ще сполети всеки, който се сблъска с римските закони или социален ред. С течение на времето мършоядните птици са изяждали плътта, а след това костите са били погребвани в изкоп на мястото на разпятието. Но поради специалните обстоятелства в деня на разпятието на Христос – това е бил голям съботен ден на Пасхата – евреите не са искали телата да бъдат оставени на кръста. В този случай телата са били предназначени за огнения боклукчийски ров в долината Еном. Това е гробът, който нечестивите хора са „определили“ за нашия Господ.
Въпреки това, Бог е имал други съвети относно погребението на Своя възлюбен Син и отдавна го е предсказал чрез Своя слуга Исая. Той ще бъде „с богат човек в смъртта Си“ (NASB). Това се изпълни дословно, когато Господ Исус беше погребан в гробницата на Йосиф от Ариматея. Той беше богат човек и водач на еврейския народ (Мат. 27:57–60; Марк 15:42–46). Той смело поиска от Пилат тялото на Исус и той, заедно с приятеля си Никодим, погребаха Господ Исус в собствената му гробница, „в която никой никога не беше полаган“ (Йоан 19:41). Тази гробница никога не беше виждала смърт, но щеше да приеме Завоевателя на смъртта.
Месията получи погребение, достойно за безгрешната Личност, която беше: „без насилие“ или „измама“ никога не се видя в Него. Самата смърт щеше да бъде погълната от Него. Слава на Бога!
