Встъпителните думи на днешния текст са дълбоко трогателни; да си помислим, че Йехова е трябвало да нарани Своя Син. Думата „нарани“ тук означава „смаже“. Въпреки че жертвата на Христос беше приятно благоухание за Бога, това не е значението на стиха тук; по-скоро, че това беше Божията цел, или доброто благоволение на Неговата воля, че Той „го нарани“ и „го предаде на скръб“. Думата „скръб“ буквално означава „болест“, и тук се използва, за да опише дълбоките агонии на страдание, които Месия понесе на кръста. „Душата“ на Месия е спомената тук; всъщност, тя е спомената в трите заключителни стиха на главата. Самият живот на Христос беше предложен като „приношение“; тук се има предвид приношението за престъпление.
Светият Дух, чрез Исая, сега насочва вниманието ни към възкресението на Месия – чудна истина! Той щеше да бъде възкресен от мъртвите „според Писанията“ (1 Кор. 15:4), и Исая 53:10 е едно от тези Писания. Той ще „види Своето потомство“, онези, за които Неговото дело беше извършено. В сутринта на възкресението Той събра Своите разпръснати овце, за които умря; Той ги посети и ги видя, и така всички, които са повярвали в Него оттогава. Неговото дело нямаше да остане без възнаграждение или безплодно.
Месия щеше да „удължи дните Си“. Тук не ни е казано колко дълго, но знаем, че Той „продължава завинаги“ и „винаги живее“ като възкръсналия Човек и нашия безсмъртен Свещеник (Евр. 7:24–25). Божието „благоволение“, или цел, щеше да процъфтява в Неговата ръка. „Отец обича Сина и е дал всичко в Неговата ръка“ (Йоан 3:35; срв. Йоан 13:3). Колко окуражаващо е да знаем, че всички неща на небето и на земята са в ръцете на Този възкръснал!
