Успокоеното сърце, проявяващо леност, е дисциплинирано
Песен на Соломон 5 ни дава друго преживяване. Интимността се формира чрез свидетелството на привързаността на Младоженеца. Успокоеното сърце, сигурно в Неговата любов, проявява своята леност. Уви, какви са нашите сърца! Ние отново се обръщаме към себе си, веднага щом сме утешени от свидетелството на Господната любов. Чувствителното и праведно сърце на Младоженеца действа според нейната дума и Той се оттегля от тази, която не слуша Неговия глас. Тя става, за да научи собствената си глупост и справедливата деликатност, по отношение на себе си, на Неговите пътища, които тя е пренебрегнала. Колко често, уви! действаме по същия начин по отношение на гласа на Неговия Дух и проявите на Неговата любов! Каква ужасна загуба, но, по благодат, какъв урок! Тя е наказана от тези, които бдят за мира на Йерусалим. Какво е трябвало да прави по улиците през нощта, тя, която Младоженецът е търсил у дома? И сега самата й привързаност я излага на упрек, изразът на нейната енергия я поставя в положение, което доказва, че е пренебрегнала своя Възлюбен. Ако не сме в мирно наслаждение на Христовата любов, където Той ни среща по благодат, самата сила на нашата привързаност и нашето самоосъждане ни кара да проявяваме тази привързаност извън мястото си, в известен смисъл, и ни свързва с тези, които съдят нашето положение. Беше правилна дисциплина за стражар да използва към жена, която се скиташе навън, каквато и да е била причината. Свидетелствата за нейната привързаност към нейния Възлюбен у дома, любовта на собственото й сърце, не засягат стражаря. Привързаността може да съществува; но той трябва да се занимава с ред и прилично поведение. Въпреки това нейната привързаност беше истинска и доведе до пламенен израз на всичко, което нейният Възлюбен беше за нея — израз, адресиран до други, които трябваше да я разберат; не до стражаря, а до нейните собствени спътници. Но ако леността й беше попречила да Го приеме при посещенията на Неговата любов, сърцето й, сега дисциплинирано от стражаря и отново обърнато към нейния Възлюбен, преливащо от Неговите хвали, научено от Бога, знае къде да Го намери.
