Темата на книгата — сърдечните привързаности
Трябва да се отбележи, че в тази книга не става въпрос за пречистване на съвестта. Този въпрос не е засегнат. Но тя говори за онези сърдечни привързаности, които не могат да бъдат прекалено пламенни, когато Господ е техен обект. Следователно грешките, които проявяват забрава за Него и за Неговата благодат, служат само за да предизвикат такива упражнения на сърцето по отношение на Него, които припомнят всички привлекателности на Неговата Личност и съзнанието за пълна принадлежност към Него — упражнения, които формират сърцето за много по-дълбока оценка на Самия Него, защото вината пред съдия не е въпросът, а грешка на сърцето към приятел — грешка, която, срещайки любов, твърде силна, за да бъде отклонена от своя обект, само задълбочава собствената й привързаност и безкрайно възвисява в очите й привързаността на нейния Възлюбен (така формирайки сърцето й, чрез вътрешно упражнение, за оценяване на Неговата любов и за способност да обича и оценява всичко, което Той е). Изключително важно е да формираме сърцето си в тази част от християнския живот. Така Христос е истински познат; защото, по отношение на божествените личности, който не обича, не познава. Сърцето наистина е несъвършено; то не може да обича както трябва; и затова всички тези упражнения са необходими. Не казвам, че грешките са необходими. Но, както е казано, любовта е тази, която кара грешката да се усети, когато съществува, и силата на любовта, която излага на ударите на стражаря, чиято работа е не да измерва любовта, а да поддържа моралния ред. Той премахва булото — тъжна и болезнена дисциплина, която доказва, че дори докато обича много, не е имало достатъчно любов; или, поне, че тази любов е била вложена в слаб съд, който, ако бъде послушан, е предател на себе си.
Моралното приложение на книгата към Църквата
Казах, че в своето тълкуване тази книга не се отнася до събранието. Въпреки това говорих за себе си и за сърцата си, и с основание; защото, въпреки че тълкуването на книгата представя Израел като неин обект, става въпрос за сърцето и чувствата; така че морално тя може да бъде приложена към нас. Но тогава трябва да се въведе вече отбелязаната модификация. Ние имаме пълното познание за извършеното изкупление, знаем, че седим на небесните места в Христос. Съвестта ни е завинаги очистена. Бог няма да си спомня повече за нашите грехове и беззакония. Но ефектът от тази работа е, че ние сме изцяло Негови, според любовта, която е показана в жертвата, която я е извършила. Следователно морално Христос е всичко за нашите души. Очевидно е, че ако Той ни е обичал, ако Той е дал Себе Си за нас, когато в нас не е имало нищо добро, то в абсолютното отказване от себе си ние имаме живот, щастие и познание за Бога. Само в Него намираме източника, силата и съвършенството на това. Сега, що се отнася до оправданието, тази истина прави нашето положение съвършено. В нас няма нищо добро. Ние сме приети във Възлюбения — съвършено приети в Неговото приемане, нашите грехове са изцяло премахнати чрез Неговата смърт. Но тогава, що се отнася до живота, Исус става единственият обект, всичко за нашите души. Само в Него сърцето намира това, което може да бъде негов обект — в Него, Който толкова ни е обичал и е дал Себе Си за нас — в Него, Който е пълно съвършенство за сърцето. Що се отнася до съвестта, въпросът е уреден в мир чрез Неговата кръв: ние сме праведни в Него пред Бога, докато ежедневно се упражняваме на тази основа. Но сърцето трябва да обича такъв обект и по принцип няма да има друг освен Него, в Когото се намират всяка благодат, преданост към нас и всяка благодат, според Божието собствено сърце. Тук християнинът е в унисон с Песен на песните.
Събранието — обичано, изкупено и принадлежащо на Него — след като чрез Духа е разбрало Неговите съвършенства, след като Го е познало в делото на Неговата любов, все още не Го притежава така, както Го познава. То въздиша за деня, когато ще Го види такъв, какъвто е. Междувременно Той се проявява пред него, събужда неговите привързаности и се стреми да притежава неговата любов, като свидетелства за цялата Си наслада в него. То научава също така какво има в самото него — тази леност на сърцето, която губи възможности за общение с Него. Но това го учи да съди всичко в себе си, което отслабва ефекта върху сърцето му от съвършенствата на неговия Възлюбен. Така то е морално подготвено и има способност за пълно наслаждение на общението с Него; когато го види такъв, какъвто е, ще бъде като Него. Не е усилие да Го получи; но ние се стремим да схванем това, за което сме били схванати от Христос. Имаме обект, който все още не притежаваме напълно, който единствен може да задоволи всичките ни желания — обект, чиято привързаност трябва да осъзнаем в сърцата си — цел, която Той по благодат преследва, чрез свидетелството на Своята съвършена любов към нас, като по този начин култивира нашата любов към Него, утешава ни дори чрез усещането за нашата слабост и чрез откровението на Неговото собствено съвършенство, и така ни показва всичко, което в собствените ни сърца ни пречи да му се наслаждаваме. Той ни освобождава от него, като го откриваме в присъствието на Неговата любов.
Любовта на Христос, научена и позната, ни кара да познаем Самия Него
Не е моя цел да проследя тук подробно действието на тези привързаности в сърцето, защото аз тълкувам, а не увещавам. Но беше необходимо да се каже малко по темата, за да може Книгата да бъде разбрана. Освен това е невъзможно да се преувеличи значението на култивирането на тези свети привързаности, които ни привързват към Христос и ни карат да познаем Неговата любов и да познаем Самия Него. Защото, повтарям, когато става въпрос за Бога и Неговите отношения с нас, който не обича, не познава.
Само забележете с каква сериозност, с каква нежност Той разказва на Своята възлюбена за цялата й скъпоценност в Неговите очи и за съвършенството, което Той вижда в нея. Ако Исус вижда съвършенство в нас, ние не се нуждаем от нищо повече. Той успокоява сърцето й, като й говори за това, когато тя е била справедливо порицана и дисциплинирана от стражите, и сърцето й е било принудено да търси облекчение, като разказва на другите, на приятелите си, всичко, което Той е бил за нея. Той не я упреква за нищо, но я кара да почувства, че е съвършена в Неговите очи.
Практически, какво дълбоко съвършенство на любов имаше в онзи поглед, който Господ хвърли на Петър, когато той Го отрече! Какъв момент беше онзи, когато, без упрек, макар и да го поучаваше, Той засвидетелства Своето доверие в Петър, като му повери, на този, който така Го отрече, овцете и агнетата, толкова скъпи на Неговото сърце, за които Той току-що беше дал живота Си!
Сега тази Христова любов, в своето превъзходство над злото — превъзходство, което доказва нейната божественост — се възпроизвежда като ново творение в сърцето на всеки, който приема нейното свидетелство, обединявайки го с Господа, Който толкова го е обичал.
Господ нещо друго ли е за нас освен това? Не, братя мои, ние научаваме Неговата любов; ние научаваме в тези упражнения на сърцето да познаваме Самия Него.
