Избраният цар отхвърлен, тип на Господ Исус
Избраният цар сега е отхвърлен. Той отива при свещеника, който му дава осветения хляб, според суверенната Божия благодат, която се издига над наредбите, свързани с благословението, когато това благословение е отхвърлено — когато Сам Той е отхвърлен в Своя избран и в силата на Своето свидетелство. Когато това е така, Той поставя вярата над наредбите в Своята суверенна благодат. Тъй като Сам Бог и Неговото свидетелство са отхвърлени, присъственият хляб е смятан за обикновен. Бог всъщност подреждаше всичко наново.
Това беше точно случаят с Господ Исус. Личността на отхвърления е над всички плътски наредби, които са загубили своето значение там, където е Той. Христос наистина се подчини на всички наредби и власти; но отхвърлянето на Божието свидетелство в Него накара постепенно да се разбере, че Той е Един по-велик от наредбите — Един, Който ги отменя и ги заменя с проявлението на действената и вечна Божия благодат. Беше много по-важно да се даде храна на Давид, отколкото да се пази това, което беше остаряло. Бог се грижеше повече за него, отколкото за хляба на скинията.
Мечът на Голиат в нов арсенал
Давид тогава взема меча на Голиат. Чрез силата на смъртта Господ унищожи цялата сила на този, който имаше властта на смъртта. Смъртта е най-доброто оръжие в Божия арсенал, когато е владеена от силата на живота.
Убежище, търсено сред филистимците, но прогонено от Бога
Давид, изпълнен с враждебността на Саул, търси убежище сред филистимците. Какво търсене имаше там? Този път Бог го прогонва оттам без наказание, но в същото време му доказва изобилно, че там не му е мястото. Ние избягваме мъдростта, която ни води сред Божиите врагове, чрез срама от тази глупост, която ни кара отново да бъдем прогонени.
