Всеки обича да има мир, но Библията казва, че мирът се създава. Той не просто се случва. Откакто грехът влезе, тенденцията на природата и взаимоотношенията е към раздори и разделение, а не към мир. Най-голямото доказателство е фактът, че Христос трябваше да създаде мир „чрез кръвта на Своя кръст“, преди изобщо да можем да имаме връзка с Бога (Кол. 1:20). Неговата смърт е и основата за мир между християните. Както учи Ефесяни 2:14, дори разделението между юдеи и езичници е разрушено, „защото Той Сам е нашият мир, Който направи и двете едно“ – и на същата основа всяко естествено разделение между вярващите е преодоляно.
И все пак Господ Исус трябваше да влезе в света, място, пълно с конфликти, за да създаде мир. Това е прекрасна истина, но тя също така показва, че онези, които създават мир между вярващите днес, също ще трябва да влязат в атмосфера на конфликт. Това не е лесно. Ако мирът липсва, условията ще бъдат белязани от напрежение, подозрение, обвинения, гняв, спорове, критика, недоверие, клевети и недоволство. Кой от нас би избрал доброволно да бъде заобиколен от такито неща? И все пак трябва да има такива, които ще поемат задачата, или плодът на праведността никога няма да процъфти. Онези, които просто изискват праведно поведение от събратята християни, никога няма да го видят. Плодът на праведността расте само когато е засаден в мир.
Притчи 15:18 казва, че някои могат да влязат в тиха стая и да създадат проблеми: „Гневлив човек разпалва раздори.“ Но други, казва същият стих, могат да влязат в спор и да донесат мир. Ако смятаме, че Бог все още не ни е екипирал да създадем мир в даден конфликт, поне нека не бъдем тези, които създават проблеми! И нека Бог даде мъдрост на мнозина от Своите, които ще се предадат, както Христос, на жертвената работа за създаване на мир.
