Истинското християнство е пълна отдаденост на Господ Исус Христос.
Спасителят не търси мъже и жени, които ще Му отделят свободните си вечери – или уикендите си – или годините си за пенсиониране. По-скоро Той търси онези, които ще Му дадат първо място в живота си.
„Той днес, както винаги, не търси тълпи, които безцелно се носят по Неговия път, а отделни мъже и жени, чиято безсмъртна вярност ще произтича от това, че са разпознали, че Той иска онези, които са готови да следват пътя на самоотрицание, по който Той е вървял преди тях“ – Е.Х. Нищо по-малко от безусловна капитулация не би могло да бъде подходящ отговор на Неговата жертва на Голгота. Любов толкова удивителна, толкова божествена, никога не би могла да бъде удовлетворена с по-малко от нашите души, нашите животи, всичко наше.
Господ Исус постави строги изисквания към онези, които щяха да бъдат Негови ученици – изисквания, които почти се пренебрегват в този ден на луксозен живот. Твърде често ние гледаме на християнството като на бягство от ада и гаранция за рая. Освен това, ние смятаме, че имаме пълното право да се наслаждаваме на най-доброто, което този живот може да предложи. Знаем, че в Библията има силни стихове за ученичеството, но ни е трудно да ги съгласуваме с нашите представи за това какво трябва да бъде християнството.
Можем да приемем факта, че войниците дават живота си по патриотични причини. Не смятаме за странно, че комунистите дават живота си по политически причини. Но че „кръв, пот и сълзи“ трябва да характеризират живота на последовател на Христос, някак си изглежда далечно и трудно за разбиране.
И все пак думите на Господ Исус са достатъчно ясни. Едва ли има място за недоразумения, ако ги приемем буквално. Ето условията за ученичество, както са поставени от Спасителя на света:
1. Върховна любов към Исус Христос.
Ако някой дойде при Мене и не намрази баща си, и майка си, и жена си, и децата си, и братята си, и сестрите си, да, дори и собствения си живот, той не може да бъде Мой ученик (Лука 14:26).
Това не означава, че трябва да имаме враждебност или злоба в сърцата си към нашите роднини, но означава, че нашата любов към Христос трябва да бъде толкова голяма, че всички други любови да са омраза в сравнение. Всъщност, най-трудната клауза в този пасаж е изразът „да, дори и собствения си живот“. Себелюбието е едно от най-упоритите препятствия пред ученичеството. Едва когато сме готови да положим самите си животи за Него, ние сме на мястото, където Той ни иска.
2. Отричане от себе си.
Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си… (Матей 16:24).
Отричането от себе си не е същото като самоотрицанието. Последното означава отказване от определени храни, удоволствия или притежания. Но отричането от себе си означава такова пълно подчинение на господството на Христос, че себето няма никакви права или власт. Означава, че себето абдикира от трона. То е изразено с думите на Хенри Мартин,
Господи, нека нямам собствена воля, нито да считам истинското си щастие за зависещо в най-малка степен от нещо, което може да ми се случи външно, а да се състои изцяло в съответствие с Твоята воля.
3. Съзнателен избор на кръста.
Ако някой дойде след Мене, нека се отрече от себе си и да вземе кръста си… (Матей 16:24).
Кръстът не е някаква физическа немощ или душевно страдание; тези неща са общи за всички хора. Кръстът е път, който е съзнателно избран. Това е път, който, доколкото се отнася до този свят, е път на безчестие и укор. Кръстът символизира срама, преследването и злоупотребите, които светът стовари върху Божия Син, и които светът ще стовари върху всички, които изберат да се противопоставят на течението. Всеки вярващ може да избегне кръста, просто като се съобрази със света и неговите пътища.
4. Живот, прекаран в следване на Христос.
Ако някой дойде след Мене, нека се отрече от себе си, и да вземе кръста си, и да Ме следва (Матей 16:24).
За да разбере какво означава това, човек трябва просто да се запита: „Какво характеризираше живота на Господ Исус?“ Това беше живот на послушание на Божията воля. Това беше живот, живян в силата на Светия Дух. Това беше живот на безкористна служба за другите. Това беше живот на търпение и дълготърпение пред най-тежките несправедливости. Това беше живот на ревност, на разход, на самоконтрол, на кротост, на доброта, на вярност и на преданост (Галатяни 5:22, 23). За да бъдем Негови ученици, ние трябва да ходим, както Той ходеше. Трябва да показваме плода на Христоподобието (Йоан 15:8).
5. Силна любов към всички, които принадлежат на Христос.
По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си (Йоан 13:35).
Това е любовта, която смята другите за по-добри от себе си. Това е любовта, която дълго търпи и е милостива. Тя не се хвали и не се надува. Не постъпва неприлично; не търси своето, не се дразни лесно; не мисли зло. Тя всичко понася, на всичко вярва, на всичко се надява и всичко издържа (1 Коринтяни 13:4-7). Без тази любов ученичеството би било студен, легалистичен аскетизъм.
6. Непоколебимо постоянство в Неговото Слово.
Ако пребъдвате в Моето слово, тогава наистина сте Мои ученици (Йоан 8:31).
За истинско ученичество трябва да има постоянство. Достатъчно лесно е да започнеш добре, да избухнеш в пламъци на слава. Но тестът за реалност е издръжливостта до края. Всеки човек, който погледне назад, след като е сложил ръка на ралото, не е годен за Божието царство (Лука 9:62). Спазматичното послушание на Писанията няма да свърши работа. Христос иска онези, които ще Го следват в постоянно, безпрекословно послушание.
7. Отказване от всичко, за да Го следваш.
Така също, който и да е от вас, който не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик (Лука 14:33).
Това е може би най-непопулярното от всички условия за ученичество на Христос и може би ще се окаже най-непопулярният стих в Библията. Умните теолози могат да ви дадат хиляди причини защо той не означава това, което казва, но простите ученици го приемат с готовност, предполагайки, че Господ Исус е знаел какво казва. Какво се има предвид под отказване от всичко? Означава изоставяне на всички материални притежания, които не са абсолютно съществени и които биха могли да бъдат използвани за разпространението на евангелието. Човекът, който се отказва от всичко, не става безделник; той работи усилено, за да осигури текущите нужди на семейството си и себе си. Но тъй като страстта на живота му е да напредва каузата на Христос, той инвестира всичко над текущите нужди в делото на Господа и оставя бъдещето на Бога. Като търси първо Божието царство и Неговата праведност, той вярва, че никога няма да му липсват храна и облекло. Той не може съвестно да задържа излишни средства, когато души загиват поради липса на евангелието. Той не иска да губи живота си, натрупвайки богатства, които ще попаднат в ръцете на дявола, когато Христос се върне за Своите светии. Той иска да се подчини на Господната заповед да не събира съкровища на земята. Като се отказва от всичко, той предлага това, което така или иначе не може да запази, и това, което е престанал да обича.
Това са седемте условия на християнското ученичество. Те са ясни и недвусмислени. Писателят осъзнава, че с представянето им е осъдил себе си като безполезен слуга. Но нима Божията истина трябва да бъде завинаги потискана заради провала на Божия народ? Не е ли вярно, че посланието винаги е по-голямо от пратеника? Не е ли правилно Бог да е истинен, а всеки човек лъжец? Не трябва ли да кажем с един стар достоен: „Да бъде Твоята воля, макар и в моето собствено унищожение.“
Изповядвайки миналия си провал, нека смело се изправим пред изискванията на Христос към нас и отсега нататък да се стремим да бъдем истински ученици на нашия славен Господ.
