Какъв контраст: Голгота и градина! Едното беше „мястото на черепа“, където Господ Исус беше прободен и окачен на кръст от враговете Си, другото – градина, където Йосиф от Ариматея и Никодим смело, внимателно и благоговейно положиха тялото Му в подходящ гроб (Мат. 27:57–60; Йоан 19:38–40).
Голгота е епитафия за хвалената, но суетна мъдрост на човека, която го е довела до разпъването на нашия Господ. Апостол Павел пише за Божията „скрита мъдрост“ (1 Кор. 2:7–8).
Градината тук е неназована в Писанието. Нейното значение се крие единствено във факта, че там е имало нов гроб, „в който още никой не е бил положен“. Той е бил подходящ за тялото на светия страдалец, както пише Давид в Псалм 16:10: „Няма да оставиш душата Ми в Шеол, нито ще допуснеш Твоя Свети да види тление.“
Тялото на нашия Господ лежа в този гроб три дни, от края на петък (Лука 23:54) до много рано през първия ден на новата седмица, когато Той възкръсна от мъртвите (Йоан 20:1). Да, Той наистина беше умрял за нашите грехове, но смъртта не можа да Го задържи (1 Кор. 15:3–4).
Колкото и привлекателна или добре поддържана да е била тази градина преди, онази сутрин тя беше преобразена в сцена на слава. Той отново взе живота Си (Йоан 10:17), беше „оживен от Духа“ (1 Пет. 3:18; Рим. 8:11) и „беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца“ (Рим. 6:4). Да, цялото Божество беше замесено.
Колко привлекателен е нашият Господ като елен на зората (срв. Пс. 22), „възкресението и животът“ (Йоан 11:25), „първородният от мъртвите“ (Кол. 1:18). Нека това ни даде повдигане в дните, преди Той да ни призове при Себе Си.
