Текстът в днешната медитация е част от пасаж, разказващ за посещението на апостол Павел при светиите в град Троада. Този град в Мала Азия, който днес е в страната Турция, е бил мястото на древна Троя и на Троянската война, увековечени в гръцката митология. Павел посетил Троада, защото там имало малко християнско събрание, достатъчно малко, за да могат вярващите в Христос да се срещат в горна стая (ст. 8).
Това е единственият разказ в Новия завет, който всъщност описва събрание на вярващи, функциониращо в реално време. Разбира се, първото послание на Павел до коринтяните обяснява как трябва да функционира едно събрание, но в Деяния 20 получаваме историческа снимка на събрание в действие.
Това, което веднага се откроява в този разказ, е простотата на ранните християни. Когато се събираха в първия ден на седмицата, което беше навик на вярващите от възкресението на Христос, тяхната цел беше да преломяват хляб. Това е Господната вечеря. Не са дадени подробности за нейното спазване, както са в 1 Коринтяни 11 – просто фактът. Вярващите в Троада „се събраха“, за да преломяват хляб. Това беше целта на тяхното събиране; не беше да видят човек, колкото и надарен да е той, а да видят Исус.
Тази Вечеря беше най-висшият израз на тяхното общение като членове на едно тяло и основата на тяхното поклонение: да обожават Този, Който умря за тях, и да се покланят на Отца в дух и истина. Забележете какво липсва: няма велика религиозна архитектура, няма забавни музикални продукции и няма специално свещенство, облечено в църковни одежди. Всички вярващи сами бяха свещеници! О, дано оценяваме тази простота все повече и повече!
