Четем в Йоан 5:27, че Отец е дал власт да съди на Сина, защото Той е Човешкият Син. Въпреки това, при първото Си идване, Той не дойде да съди, а, както ни казва днешният стих, да търси и да спасява.
Евангелието от Лука ни подчертава благодатта, която е срещнала човечеството в голямата им нужда като грешници. В тричастната притча в Лука 15 виждаме нещо от обхвата на тази благодат. Човекът, който губи една овца, я търси, докато не я намери. Това, разбира се, е картина на нашия Господ, който търси Своята изгубена овца. Жената, която губи една монета, я търси, докато не я намери. Това представя субективното дело на Светия Дух в душата, в убеждението и водещо до Христос. След това, бащата, който посреща у дома своя изгубен син, е прекрасна картина на това как нашият Бог и Отец приема всеки покаял се грешник. Цялото Божество се интересува от спасението на изгубените грешници.
Фактът, че Господ, като Човешки Син, трябваше да търси, предполага, че наистина бяхме изгубени: „Всички ние като овце се заблудихме; всеки се обърна към своя път.“ И все пак Господ Исус дойде да търси всеки един от нас. И като ни намери, Той ни спаси. Каква прекрасна дума е спасението! Както често казваме, спасението има минал, настоящ и бъдещ аспект. Той ни е спасил от нашите грехове и вечната присъда, която заслужавахме. В настоящето Той ежедневно ни спасява от самите нас – плътта и нейната сила – както и ни спасява от много опасности по пътя, за които често дори не сме наясно, че съществуват. След това, що се отнася до бъдещето, Той ще ни спаси напълно от самото присъствие на греха, когато дойде при Възнесението и даде на всеки от Своите прославено тяло. Тогава ще бъдем с Него в тези светли и благословени сцени, където грехът никога няма да дойде! Може би днес!
