Повече от четиристотин години Бог търпеше този свят, а след това Богът на славата се яви на човек на земята и започна да действа на изцяло нов принцип: този на суверенния призив на Бога. Той не отменя управлението на света; не прави предложения за подобряване или реформиране на света, или за коригиране на злото му. Той оставя света такъв, какъвто е, но утвърждава върховното право на Бога върху индивид, който е избран по суверенна благодат и е призован от света.
Не можем да не осъзнаем важността на тази велика истина, когато виждаме от Новия Завет, че това все още е принципът, по който Бог действа днес. Църквата е изцяло съставена от индивиди, които са призовани по благодат. Апостол Павел ясно заявява, че Бог не само „ни е спасил“, но и „ни е призовал“, и че този призив е „свят призив… според Неговата собствена цел“ (2 Тим. 1:9). Отново, в посланието си до римляните, ни се напомня, че вярващите са „призованите според Неговата цел“ (Рим. 8:28). Така че, пишейки до еврейските вярващи, апостолът се обръща към тях като „участници в небесния призив“ (Евр. 3:1).
Тези различни пасажи ясно показват, че ако Бог ни призовава, това е защото Той има цел в сърцето Си, която желае да удовлетвори. Освен това научаваме, че призивът включва нашето призоваване от един свят, лежащ в тъмнина, или невежество за Бога, да влезем в чудната светлина на всичко, което Бог е предначертал за Христос в друг свят. Освен това, ако сме призовани на небето, това е, за да получим славата на нашия Господ Исус Христос. Наградата на висшия призив е да бъдем с Христос и като Христос.
