...беше доведен като агне на клане.“ (Исая 53:7б)
Веднъж видях как умира агне. Беше най-трогателна, най-ужасна гледка.
Когато го доведоха на мястото на екзекуцията, то изглеждаше особено мило. Децата биха го гушкали с удоволствие. Малките на всеки вид са очарователни – котенца, кученца, пиленца, телета и жребчета – но агнето е особено привлекателно.
Докато стоеше там, то беше картина на невинност. Бялата му вълна, без недостатък, придаваше вид на чистота. Беше нежно и кротко, безпомощно и беззащитно.
Очите му бяха особено изразителни; те говореха за страх, за патос и пронизителност. Изглеждаше, че няма причина нещо толкова младо, толкова красиво да трябва да умре.
Сега краката бяха вързани и жалкото агне лежеше настрани, дишайки тежко, сякаш осъзнаваше предстоящата смърт. С едно ловко движение касапинът прекара ножа по гърлото. Кръвта потече по земята. Малкото тяло се гърчеше в предсмъртни конвулсии, след което скоро застина. Нежното агне беше умряло.
Някои от зрителите се бяха отвърнали от гледката; беше твърде тъжно за гледане. Други бършеха сълзите си. Никой не искаше да говори.
Чрез вяра виждам друго Агне да умира – Агнето Божие. Това е най-благословена, най-ужасна гледка.
Това Агне е напълно прекрасно, първенец сред десет хиляди, най-красивото от красивите. Когато Го водят на мястото на екзекуцията, Той е в разцвета на живота си.
Той е не само невинен – Той е свят, безвреден, неосквернен, отделен от грешниците, без петно и без недостатък. Изглежда, че няма причина някой толкова чист да бъде осъден на смърт.
Но палачите Го хващат и Го приковават на Кръста, ръцете и краката. Там Той страда от концентрираните мъчения и ужаси на ада като Заместник за грешниците. През всичко това очите Му са изпълнени с любов и прошка.
Сега времето на Неговото страдание е приключило. Той отпуска духа Си и тялото Му виси безжизнено на Кръста. Един войник пробожда страната Му и оттам избликва кръв и вода. Божието Агне е умряло.
Сърцето ми е изпълнено. Парещи сълзи текат свободно. Падам на колене и Му благодаря и Го хваля! Само да си помисля – Той умря за мен! Никога няма да престана да Го обичам.
