Скъпи християни,
Разбиране на „Третия ден“
Отговорът на вашия много важен въпрос се крие в правилното разбиране на израза в стих 1 от нашата глава, „третия ден“. В Йоан, глава 1 имаме представянето на Божия Син, Исус, който беше в началото и като Слово е дошъл в света, в плът, за да осигури Божиите деца.
На първия ден, след изявлението на Йоан: „Ето Божия Агнец, Който отнема греха на света“, една група се свързва с Него, които Го следват и пребивават с Него (този ден). След това, на втория ден (Йоан 1:43), следва изповедта на Исус като Божи Син и Цар на Израел, от благочестив остатък от Израел (представена в Натанаил).
Сега в глава 2, третият ден предвещава сцена на хилядолетно благословение, когато Господ Исус като Син на Човека (1:51) превръща водата на пречистването във вино и донася радост и веселие накрая за пречистен Израел. Това начало на чудеса показва какъв ще бъде крайният резултат от Неговата работа тук в този свят.
Значението на „Моят час още не е дошъл“
Въпреки това, „Неговият час“, било то на публично страдание, или на слава като Господ на всичко, „още не е дошъл“. Той беше дошъл при Своите, и Своите не Го приеха, и сега Той се занимава с тази нова работа. Показването Му като Цар в цялата Му слава трябва да изчака, липсата на вино на сватбата е картината на резултата от Неговото отхвърляне от Израел. Учениците обаче са тези, които вярват в Него, са Божии деца и виждат тази проява на Неговата слава, в очакване на пълното ѝ проявление в идния ден (Йоан 1:12, 2:11).
Днешното ученичество и бъдещата слава
Ние, днес, които сме Негови ученици, можем да видим Неговата слава с окото на вярата (Евреи 2:7-9).
Неговият час на страдание е отминал, но Неговият час на проявена слава все още „не е дошъл“, ние го очакваме, но дори сега в нашите сърца и души можем да се насладим на предвкусването му и да Му отдадем хвалата и поклонението на нашите сърца.
