Колко малко някои от нас знаят за това, но ако сърцата ни са истински привързани към Христос, със сигурност не бива да се отдръпваме или да се свиваме от пътя, който Той ни поставя. Това означава печалба, несъмнено, в това, което е трайно и вечно, дори ако означава загуба тук. Това означава близост до Този, Който е водил пътя, съзнателната подкрепа на Неговата ръка в трудностите, които със сигурност ще срещнем; и макар естествено да се свиваме от проблеми и да се страхуваме от бъдещето, все пак, ако сме изпитали донякъде какво е да имаме Неговата компания в изпитанието, не бихме искали да сме без нея.
За този, който осъзнава какво означава смъртта на Господ Исус Христос, не само за греховете му, но и за да го избави от този настоящ зъл свят, този свят става „долината на смъртната сянка“: дълбоката, тъмна сянка на Неговата смърт, лежаща върху всичко, което светът е и може да предложи, за да привлече сърцата ни. И все пак той може радостно да възкликне: „Няма да се страхувам от зло; защото Ти си с мен; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.“ Кръстът означава смърт – нямам предвид смъртта на тялото, а към делата на тялото. Всичко, което можем да направим, е да Му подадем ръка с просто детско доверие, гледайки към Него там, където е в славата на възкресението. Понякога се страхуваме от последствията да Го следваме изцяло, но трябва да се доверим на Неговото любящо сърце да направи най-доброто за нас.
О, да не Му даваме второ място; нека Той бъде пръв и всичко. Ние сме Негови, оставени тук, за да бъдем за Него. Да не Го опозоряваме и да не огорчаваме сърцето Му с нашата студенина, половинчатост и светскост, но да се стремим да ходим достойно за Този, на Когото принадлежим, Който ни обича толкова съвършено и би ни привлякъл с тези връзки на любов.
