Пълното изповядване на истинския остатък относно смъртта на Христос
Псалм 51 е изповедта на истинския остатък. Те напълно са влезли в Божия ум (виж стих 16). Има истинско и пълно смирение за греха пред Бога, но все пак увереност в Него. Към Него се гледа за очистване и избавление, с истинската вяра на Божия народ. Признава се целият грях на сърцето и природата, и ужасното престъпление на Христовата смърт (стих 14). Смирението е прието, но с усещането, че Божието очистване е съвършено. Той създава и чисто сърце. Той се моли този Дух (който Агей заявява, че е пребъдвал с тях след всичките им грешки, и въпреки вавилонския плен), да не бъде отнет от него, нито той да изгуби усещането за присъствието на своя Бог. Хората са намирали трудност в този стих; аз не виждам никаква. Никакво добро не би могло да бъде извършено от старозаветните светии без Светия Дух: отнет от тях, цялата им радост и утеха преставали и отстъпвали място на тъмнина. Той се моли това да не стане. Не може за момент да има съмнение, че Духът е действал в старозаветните светии. Въпросът е дали Той е присъствал по същия начин и е обитавал в тях, по силата на Христовото дело и слава, обединявайки ги с възкръснала Глава на небето. Това, разбира се, не би могло да бъде. Делото още не е било извършено, славата още не е била влязла в човека Исус. Новият Завет е ясен по този въпрос. Той не е бил; но Той трябва да е действал в и със светиите. Той действа във всяко добро; Той е агентът във всяко божествено действие в творението, както при сътворението Той се е движил над водата, но особено в сърцата на хората за всяко добро, което е там, и да бъде източник на радост и сила за светиите. Така и в пророците и другите.
Интелигентен светец сега не би могъл да каже това, което е казано в този псалм (стих 11); той знае, че Бог няма да отнеме Духа Си от него. Той може би наистина в мъка би го казал, и с истинско сърце, и би бил чут; но не интелигентно. Това покаяние на Израел, както толкова постоянно се учи в Писанието (виж Деяния 3), е пътят към благословението на Сион там. Ще приеме ли Бог техните приношения? В тези два псалма имаме разделителния съд в Израел, свързан с нечестие, грях против Йехова — съд, който е истинско избавление за остатъка; и сега (когато Той се е явил) пълното изповядване, и то дори за проливането на кръвта на Спасителя.
Псалми 50, 51 като даващи обстоятелствената обстановка на това, което следва
Тези два псалма завършват обстановката, що се отнася до обстоятелствата, на цялата сцена пред нас, която формира основата на тази книга. Поредицата от псалми сега започва (както сме виждали в други случаи), за да осигури и разгърне изразите на чувствата за остатъка при тези обстоятелства. Съответно ще се установи, че не толкова изпитанието е от това да си сред зло, колкото от това да го виждаш доминиращо и преобладаващо дори на мястото, което принадлежеше на Йехова. Оттук като цяло те са адресирани към Бога и Всевишния, Бога на обещанието — не към Йехова, Бога на настоящите заветни благословения, защото те са извън мястото им. Когато е иначе, възнамерявам да го отбележа на мястото му. След като всичко това е преминато до пълното озаряване на надеждата, се извежда позицията на Христос, възвишен на високо, и някога страдащ в Израел като това, по силата на което Той можеше да им помогне и да ги избави. Това (с приложението му към остатъка и използването на последния призив на Давид в неговата скръб, сега уморен от години, към собственото състояние на Израел в края) въвежда хилядолетното царуване на Христос под фигурата на Соломон.
