Живеем в свят, където времето е от съществено значение. Един век е дълго време в историята. Една секунда е дълго време в баскетбола. Ние също така винаги оценяваме настоящето, преглеждаме миналото и се надяваме на по-добро бъдеще.
Когато животът е забързан, часовете изглеждат като секунди. Когато сме в беда, секундите изглеждат като часове. Когато всичко върви добре, няма достатъчно часове в деня. Когато всичко не е наред, най-кратката нощ е твърде дълга. Научили сме също от опит, че добрите дни са твърде добри, за да продължат, а лошите дни не са последните.
Цар Соломон, който имаше всичко, каза: „Наближават годините, когато ще кажеш: „Нямам удоволствие от тях““ (Еклисиаст 12:1 NKJV). Като се има предвид депресиращата перспектива за старост и немощ, Соломон също пише за „време за раждане и време за умиране“, а по-късно добавя: „Живите знаят, че ще умрат“ (Еклисиаст 3:2, 9:5).
Въпреки това, Библията учи, че истинският проблем на човека е вечността. След като сме се родили, никога не можем да престанем да съществуваме, защото самата смърт не отнема оцеляването на душата, нито отменя неизбежността на съда. Защото „Високият и Възвишеният, Който обитава вечността, Чието име е Свето“ (Исая 57:15) държи сметка за това как хората прекарват времето си.
Павел пише, че „е време да се събудим от сън“ (Римляни 13:11). Исус проповядва покаяние в Израел преди повече от 2000 години. Бог е бил много щедър с времето, като е задържал съда от един нечестив свят (2 Петрово 3:9). Но времето изтича. Доверете се на Господ Исус, Който умря за нашите грехове и възкръсна от мъртвите за нашето оправдание. „Ето, сега е... денят на спасението“ (2 Коринтяни 6:2). Не чакайте! Утре може никога да не дойде.
Защо не се доверите на Исус Христос като ваш Спасител от греховете още сега? Ние можем да ви помогнем!
