Тази глава противопоставя ефекта от принципите на стария и новия завет: „буквата убива, а Духът оживява“ (ст. 6). И все пак, когато Моисей получи буквата на закона на планината Синай, той преживя чудесен ефект от това, че беше в Божието присъствие: лицето му сияеше (ст. 7; виж Изх. 34:30).
Апостолът използва това, за да илюстрира ефекта от служението на благодатта – принципа на новия завет – върху нас днес. Бог ще сключи новия завет с Израел и Юда в бъдеще (Ер. 31:31), но вярващите в Господ Исус вече преживяват изобилието на благодат в Него (Йоан 1:16).
Лицето на Моисей сияеше по физически и временен начин, но той трябваше да скрие това зад було, когато говореше на хората, защото ги караше да се страхуват да се приближат до него (Изх. 34:33). За разлика от славата на закона, която избледняваше, славата на благодатта е вътрешно дело и е едновременно привлекателна и нарастваща.
Павел обяснява това в стих 18. Докато сме заети с Господ Исус там, където Той е в слава сега, ние се променяме по духовен начин, така че ставаме все по-подобни на Него: „от слава в слава.“ Той е завладяващият образ отгоре, красивият обект за нашите сърца, докато обитаващият Свети Дух е даващата сила, която осъществява промяна в нас, която съответства на Него.
Павел пише „всички ние“, защото това е нормално, а не свръхдуховно християнство. Един ден всички ще бъдем като Него във всяко отношение, „защото ще Го видим такъв, какъвто е“ (1 Йоан 3:2), но можем да предвидим това сега по морален начин чрез общение с Него. Няма було на лицето Му, както имаше на Моисеевото, и за да заема думи от Песен на песните, Той ни кани да погледнем към Него: „Нека видя лицето ти“ (2:14).
