Ето както възнаграждаващо насърчение, така и предупреждение, което трябва да ни спре. Каквото и да правим на Христовите братя, се счита за направено на Него Самия.
Можем да показваме доброта към Господ Исус всеки ден, като показваме доброта към събрат-вярващ. Когато проявяваме гостоприемство към Божиите хора, това е същото, сякаш Го посрещаме в домовете си. Ако им дадем главната спалня, ние я даваме на Него.
Почти всеки би бързал да направи всичко възможно за Спасителя, ако Той дойде като Цар на царете и Господ на господарите. Но Той обикновено идва на вратата ни в много смирен вид и именно това ни подлага на изпитание. Начинът, по който се отнасяме към най-малките от Неговите братя, е начинът, по който се отнасяме към Него.
Един благочестив стар проповедник посети събрание с надеждата да може да сподели със светиите от Словото. Той нямаше лична харизма и може би не е имал динамичен стил на проповядване. Но той беше Божий служител и имаше послание от Господа. Старейшините му казаха, че не могат да го помолят да остане за събрания и му предложиха да отиде на събрание в черното гето. Той отиде и беше топло посрещнат от братята там. По време на седмицата си на събрания той получи инфаркт и почина. Сякаш Господ казваше на братята в модното събрание: „Може да не сте го искали, но Аз го исках. Отказвайки му, вие отказахте на Мен.“
В поемата си „Как дойде великият гост“ Едуин Маркхам разказва за стар обущар, който направил сложни приготовления за мечтано посещение от Господа. Господ никога не дойде. Но когато дойде просяк, обущарят му обу обувки. Когато дойде стара дама, обущарят ѝ помогна с товара и ѝ даде храна. Когато дойде изгубено дете, обущарят го върна на майка му.
Тогава тихо в тишината той чу глас: Издигни сърцето си, защото спазих думата си. Три пъти дойдох до твоята приятелска врата; Три пъти сянката ми беше на твоя под. Аз бях просякът с наранени крака, Аз бях жената, на която даде да яде, Аз бях детето на бездомната улица.
„Доколкото сте сторили това на един от най-малките от тези Мои братя, на Мене сте го сторили.“ (Матей 25:40)
