Колко много задържаме?
Божията перспектива е различна от човешката перспектива. Помислете за това: Стойността на нашия дар за Бога се измерва не с това колко даваме, а с това колко задържаме от това, което Той ни дава!
Разгледайте тези стихове: Исус седна близо до съкровищницата в храма и гледаше как тълпите пускат парите си. Много богати хора пуснаха големи суми. Тогава дойде една бедна вдовица и пусна две малки монети. Исус повика учениците Си и каза: „Истина ви казвам, тази бедна вдовица е дала повече от всички останали, които правят приноси. Защото те дадоха малка част от излишъка си, но тя, колкото и бедна да е, даде всичко, което имаше за живот“ (Марк 12:41-44 NLT).
Исус седеше до съкровищницата и гледаше как всеки депозира своите приноси. Някои приноси бяха толкова големи, че привличаха вниманието на хората. Някои бяха средни по размер. Някои бяха толкова оскъдни, че предизвикаха укорителен поглед от някои хора. Хората оценяваха даровете по това, което беше дадено, но оценката на Исус беше различна. Той оценяваше стойността на дара по това, което беше задържано.
Нашите дарове за Бога също ще бъдат измерени по това, което задържаме от това, което Той ни е дал. Павел зададе тези въпроси: Какво имаш, което Бог не ти е дал? И ако всичко, което имаш, е от Бога, защо да се хвалиш, сякаш не е дар? (1 Коринтяни 4:7).
Трябва искрено да изследваме себе си и да оценим колко от небесните ресурси Господ ни е позволил да управляваме. Колко от тях връщаме на Него? Дали нашите дарове – таланти, време, сила, влияние, пари и т.н. – са станали средство за грижа за нашите лични нужди, докато даваме остатъците на Бога, собственика на всички наши ресурси? Ние ги наричаме наши „лични нужди“, но Писанието ги нарича наши „егоистични пътища“ – да угодим на себе си за сметка на нашия Създател, дарителя на дара, който харчим както си искаме и където ни харесва! В Лука 9:23-24 Исус каза на тълпата: „Ако някой от вас иска да бъде Мой последовател, трябва да се откаже от егоистичните си пътища, да вземе кръста си всеки ден и да Ме следва. Ако се опитате да се държите за живота си, ще го загубите. Но ако се откажете от живота си заради Мен, ще го спасите.“
Не сме ли всички виновни за егоистична амбиция? Достойни ли сме да бъдем наричани Негови ученици? Чии ученици сме всъщност? Чия воля е наш приоритет – нашата или Божията? Защо даваме на Бога остатъците от нашето време, талант, пари и умения?
Кога ще дадем на Бога най-добрата част от живота си? Спомнете си какво ни казва Марк 12:41-44: Стойността на нашия дар за Бога се определя от това, което задържаме. Бог ни даде най-доброто Си (Йоан 3:16), следователно Той заслужава най-доброто!
Павел написа: Те дори направиха повече, отколкото се надявахме, защото първото им действие беше да се отдадат на Господа... точно както Бог искаше от тях (2 Коринтяни 8:5). Отдали ли сме живота си на Него? Ако не, сега е най-доброто време да започнем.
Колко от Неговите ресурси под ваше попечителство задържате? Помолете Светия Дух да ви помогне незабавно да промените начините си на даване.
