„Когато изведе всички свои, Той върви пред тях.“ (Йоан 10:4)
Това е изключително трудна работа за Него и за нас — за нас е трудно да вървим, но също толкова трудно е за Него да ни причинява болка. И все пак трябва да се направи. Не би било в наш най-добър интерес винаги да оставаме на едно щастливо и удобно място. Затова Той ни движи напред. Овчарят напуска кошарата, за да могат овцете да се придвижат към животворните планински склонове. По същия начин, работниците трябва да бъдат изведени на жътва, иначе златното зърно ще се развали.
Но не се отчайвайте! Никога не би било по-добре да останете, след като Той реши друго; ако любящата ръка на нашия Господ ни движи напред, това трябва да е най-доброто. Напред, в Негово име, към зелени пасища, тихи води и планински върхове! (Виж Псалм 23:2).
„Той върви пред [нас].“ Така че каквото и да ни очаква, Той го среща пръв, и окото на вярата винаги може да различи Неговото величествено присъствие отпред. Когато Неговото присъствие не може да се види, е опасно да се движим напред.
Утешавайте сърцето си с факта, че Самият Спасител е преживял всички изпитания, които ви моли да понесете; Той не би ви помолил да преминете през тях, освен ако не беше сигурен, че пътищата не са твърде трудни или напрегнати за вас.
Това е благословеният живот — не тревожен да вижда далеч по пътя, нито прекалено загрижен за следващата стъпка, не нетърпелив да избере пътя, нито обременен с тежките отговорности на бъдещето, а тихо следващ Пастира, стъпка по стъпка.
