„Който вярва, няма да бърза.“ (Исая 28:16)
В епоха на свръхзвукови пътувания и високоскоростни комуникации, в култура, където бързането е ключова дума, ни изненадва да научим, че бързането рядко се използва в Библията в добър смисъл по отношение на Бога. Рядко, казвам, защото има случай, когато бащата тича да посрещне завръщащия се блуден син, което предполага, че Бог бърза да прости. Но като цяло, Бог не бърза.
Когато Давид каза: „Царската работа изискваше бързина“ (1 Царе 21:8), той беше виновен за измама и не трябва да използваме думите му, за да оправдаваме нашето трескаво бързане напред-назад. Простата истина е, както казва нашият текст, ако наистина се доверяваме на Господа, не е нужно да бързаме. Спешността на нашата задача може да бъде по-добре обслужена от тиха разходка в Духа, отколкото от трескава плътска дейност.
Ето един млад мъж, който бърза да се ожени. Той разсъждава, че ако не действа бързо, някой друг може да вземе момичето. Истината е, че ако Бог иска това момиче за него, никой друг не може да я вземе. Ако тя не е Божият избор, тогава той ще трябва да научи по трудния начин: „Жени се набързо; покай се на спокойствие.“
Друг бърза да влезе в така наречената работа на пълен работен ден. Той твърди, че светът загива и че не може да чака. Исус не разсъждаваше по този начин през годините в Назарет. Той чакаше, докато Бог не Го призова за публична служба.
Твърде често бързаме в личното си евангелизиране. Толкова сме нетърпеливи да натрупаме изповеди, че берем плода, преди да е узрял. Не позволяваме на Светия Дух да убеди напълно човека в греха. Резултатът от такъв метод е поредица от фалшиви изповеди и човешки разрушения. Трябва да „оставим търпението да извърши своето съвършено дело“ (Яков 1:4).
Истинската ефективност на нашия живот не се крие в лудо бързане по самоназначени мисии, а в ръководена от Духа дейност, която се установява чрез търпеливо чакане на Господа.
